Докато Европейската комисия чертае амбициозни планове за ускоряване на промишлеността чрез мащабни нови регламенти, българската индустрия продължава да губи ключови мощности, а затварянето на заводи се превръща в тревожна тенденция. Актът за ускоряване на промишлеността на ЕК, който беше предложен тази седмица, има за цел да вдигне дела на прозводството в БВП на ЕС на 20% до 2035 г., след сериозния спад от 17,4% през 2000 г. до едва 14,3% през 2024 г. Това коментира д-р Милена Ангелова, член на Европейския икономически и социален комитет и главен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България, в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

Документът е сложна компилация от национални интереси, коментира Ангелова.

„Франция настоява за европейския произход, Германия настоява за секторите, в които традиционно е силна, северните страни пък – за нисковъглеродната стомана... Ето така изглежда този мишмаш тук“, посочи тя, визирайки обема от над 400 страници регулации.

Крепостта Европа и рискът от протекционизъм

Един от стълбовете на новия акт е етикетът „Произведено в ЕС“ и изискването в обществените поръчки след 2029 г. да се залага определен процент европейски продукти (например 25% нисковъглеродна стомана). Това обаче крие рискове от ответни мерки от страна на търговските партньори.

„Крепостта Европа е поставена априори в отбранителен режим, а не в режим на сътрудничество“, предупреди Ангелова. 

Според нея, вместо нови регулации, Брюксел трябва да се фокусира върху реалното функциониране на единния пазар. По думите ѝ, пропуснатите ползи от неработещия пазар в момента се равняват на „44% мита върху стоките и 110% мита върху услугите“.

Българският контекст

Докато Европа планира хоризонт за 2029 г., българската индустрия е в режим на оцеляване днес. Новината за затварянето на завода „Елхим Искра“ в Пазарджик е поредният удар след серията от затваряния в автомобилния сектор.

Между 2019 г. и 2023 г. България е загубила 104 600 работни места в индустрията. Прогнозите за 2024 г. и 2025 г. предвиждат съкращаването на още общо 30 000 души, каза Ангелова.

„Елхим Искра е един флагман на българската индустрия и неговото затваряне трябва да даде сигнал на българските политици, че нещата в България са опрели наистина до много сериозна фаза“, подчерта Ангелова. 

Според нея основната причина е липсата на адекватна система за компенсиране на високите цени на електроенергията.

Геополитика и енергийна несигурност

Ефектите от новия акт са поставени под въпрос и от нестабилната международна обстановка. Войната в Близкия изток изстреля нагоре цените на петрола и на природния газ в Европа, което допълнително натоварва енергоинтензивните производства, заложени като приоритетни в европейския акт (хартия, химикали, метали).

Българската администрация ще има една година след влизането в сила на регламента, за да определи своя водещ пазар, който да развива. Въпросът е дали до 2029 г., когато инструментите на Акта за промишлеността започнат да действат ефективно, България ще е съхранила достатъчно от своя индустриален капацитет.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

ЕС ще представи зелената стомана като ключов стълб на индустриалното възраждане

Германски град, изграден около авточастите, е изправен пред несигурно бъдеще

Икономическото оцеляване на Европа зависи от чистата енергия

ЕС предприема мерки срещу индустриалния спад с нов закон „Произведено в Европа“