Ескалацията на напрежението в Близкия изток и прекъсванията в енергийните потоци през Ормузкия проток поставиха глобалните пазари в състояние на повишена бдителност. Докато азиатските икономики изпитват най-сериозните сътресения, американските индекси демонстрират относителна устойчивост. Цените на петрола продължават да се покачват стабилно - като Brent се търгува над 85 долара за барел след ръст от 18% за седмицата - и закрепване на цените над 100 долара може да принуди администрацията на Доналд Тръмп да се насочи към деескалация. Това коментира Симеон Керанов, портфейлен мениджър в „Карол Капитал Мениджмънт“, в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.
 
Регионалният анализ показва сериозно разминаване в представянето на пазарите. Най-силно засегнати са регионите, които са енергийно зависими и разчитат на внос през критичните морски пътища, коментира Керанов.

„Азия няма чак такива енергийни ресурси. 20% от петрола и 20% от природния газ от глобалния експорт минават през този проток. Азия са най-потърпевши – борсата на Южна Корея падна с буквално 20% за два дни.“

В контраст с това, щатският индекс S&P 500 показва завидна стабилност, губейки едва около 0,7% от началото на конфликта. Керанов обясни това с два фактора: предварително калкулираната геополитическа премия и енергийната независимост на САЩ.

„САЩ най-малко са спаднали, защото просто те са самодостатъчни в енергийните ресурси“, допълни той.

Петролът над 100 долара – червената линия за Тръмп

Цената на сорта Brent вече тества нива около 85 долара за барел, а лекият суров петрол WTI премина границата от 80 долара. Ако Ормузкият проток остане затворен за повече от 10-20 дни, пазарът е изправен пред загуба на 5 милиона барела дневно, което би направило цената от 100 долара напълно реална.

Според Керанов подобен сценарий е политически неприемлив за Белия дом. Доналд Тръмп, който гради имиджа си върху икономическия просперитет и борбата с инфлацията, вероятно ще потърси начин да ограничи ръста на енергоносителите.

„Петролът на 100 долара вече и за американците става опасно, защото Тръмп е много против инфлацията и гледа как е възприеман от американския народ. Петрол на 100 долара не е в негова полза“, коментира портфейлният мениджър.

Керанов прогнозира, че това ниво ще накара  администрацията да търси стратегия за деескалация:

„Най-вероятно американците ще преминат към така наречената 'off-ramp' стратегия – ще измислят нещо, че са победители и най-вероятно ще приключат нещата. Имат какво да покажат на публиката с убийството на духовния лидер на Иран.“

Киберсигурността като новия диверсификатор

Интересно раздвижване се наблюдава при технологичните индекси. Докато традиционният Dow Jones потъва, Nasdaq 100 остава на положителна територия. Причината се крие в засиления интерес към компаниите за киберсигурност, които се превръщат в алтернатива на златото и облигациите в условия на модерна война.

„Когато има геополитически риск и военно напрежение, кибератаките винаги се засилват. Бих казал, че освен долара, индустрията на киберсигурността е другият диверсификатор в една такава среда“, отбеляза Керанов.

Рискът от сценария на 2022 г.

Въпреки че базовият сценарий предвижда скорошно намиране на изход от кризата, пазарите не изключват повторение на 2022 г. – период на висока инфлация, замръзнали активи и агресивно вдигане на лихвите от страна на Федералния резерв.

„Абсолютно го има като сценарий (повторение на 2022 г.). Работим с негативни сценарии и такъв има. Ако нещата излязат извън контрол, може да видим стагфлация, където доходността по облигациите се вдига, а всичко друго пада“, предупреди Керанов.

Повече за движенията на пазарите, защо страни от Персийския залив може да спрат добива на петрол, и действа ли златото като актив убежище може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

Войната с Иран подкопава популярната стратегия "Продай Америка, купи Азия"

Войната в Иран дава на Русия прозорец за възстановяване на финансовия буфер

САЩ разрешиха на Индия да внася петрол от Русия заради войната