Ескалацията на конфликта в Близкия изток изпрати поредния шоков сигнал към глобалните енергийни пазари. Суровият петрол продължава да поскъпва, а природният газ на европейските борси реагира с 50% ръст спрямо нивата преди войната. Междувременно стана известно, че Китай спира износа на дизел и бензин, а Русия обмисля да отклони газа извън ЕС. На този несигурен фон българската индустрия и Европа трябва да търсят устойчиви решения и дългосрочни стратегии, за да се предпазят от рисковете, коментира Константин Стаменов, председател на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

Въпреки че цените на нидерландския газов хъб TTF отбелязаха скок от 70% в началото на седмицата, който после спадна, българските индустриални консуматори остават относително защитени в краткосрочен план. Причината е в специфичната структура на договорите и по-ниските цени на местната борса.

„От гледна точка на енергоинтензивната индустрия тези изнервени пазари не се отразяват пряко веднага, защото договорите, по които работим, обикновено са свързани с цените на TTF на месечна база, а не на дневна“, обясни Стаменов.

Той подчерта, че цените на регионалния пазар остават по-конкурентни:

„На Газов хъб Балкан количествата са обвързани с дългосрочни договори и затова няма такива резки флуктуации. Нивата се запазват с 20-30% по-ниски – докато на TTF цената беше 48 евро, при нас тя е около 40 евро.“

Европа без енергийни алтернативи

Стаменов отправи критичен коментар към енергийната политика на Европейския съюз, като посочи, че политическите решения често пренебрегват икономическата реалност. Според него Европа все още не е намерила истинска алтернатива на руския газ, която да гарантира ценова стабилност.

„Европа, за съжаление, не е подготвена за такъв сценарий. Политиците следват един сценарий, но икономиката стои малко като имагинерна величина. Нямаме усещането за намерена реална алтернатива, ако руският газ спре тотално“, заяви той.

Устойчивото решение: Местен добив и дългосрочни договори

На фона на блокираните танкери с втечнен газ (LNG) в Персийския залив и затварянето на Ормузкия проток, въпросът за енергийната независимост на България става критичен. Според председателя на БФИЕК, формулата за сигурност е ясна, макар и да влиза в разрез с някои текущи европейски политики.

„Устойчивото решение е дългосрочни договори и местен добив, въпреки че дългосрочните договори са в колизия с европейските политики за емисиите. Трябва да се правят компромиси.“

Той добави, че технологии като водорода все още са „незрели“ и твърде скъпи, което би потопило конкурентоспособността на българската индустрия.

Рискове за хранителната верига и държавните мерки

Стаменов потвърди, че българското правителство вече предприема стъпки за проверка на енергийните резерви. През тази седмица индустриалните предприятия, които са част от системата за резерви на горива, са получили предупредителни писма за верификация на наличностите от горива.

"Ние трябва да покажем, че имаме запаси от горива за няколко месеца."

Въпреки това, той предупреди, че при дългосрочен конфликт най-големият риск е ценовият шок, който ще се прехвърли върху потребителите.

„Ако се стигне до дългосрочно затрудняване на доставките на природен газ, това би повишило цените неминуемо и ще се отрази в цените на храните“, посочи експертът, визирайки рисковете пред торовите заводи.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.

Още по темата

Корабоплаването през жизненоважния Ормузки проток е в колапс

Китай спира износа на дизел и бензин, Русия обмисля да отклони газа извън ЕС

Войната в Близкия изток изстрелва суровините към нов цикъл на волатилност

Газът в Европа поевтиня след новина, че Иран е готов да обсъди край на войната