Това, което притесни ректорското съсловие и много от колегите в университетите, е че поради липсата на държавен бюджет – висшите училища също нямат такъв. Инфлацията е по-висока от миналогодишната, а цените на електроенергия и водоснабдяване нарастват. Това води до ситуация с много по-малко средства отколкото се нуждаят висшите училища. В тази ситуация никой не може да си позволи повишаване на заплатите. Това каза проф. д-р Миглена Темелкова, председател на Съвета на ректорите в Република България, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Роселина Петкова.

Какъв трябва да е моделът на финансиране на висшите училища

Точно тази непредвидимост, която съществува заради липсата на държавен бюджет, притеснява академичната общност. Средната заплата в сектора трябва да достигне 180% от средната работна заплата в страната, което на този етап е невъзможно. Все още не сме получи обратна връзка от държавата, но се надяваме новият служебен Министър на образованието да се вслуша, че този модел на финансиране от 2016-та година е архаичен и неотговарящ на условията.

„Моделът на финансиране на висшите учебни заведения трябва да им дава глътка въздух, за да могат те да се фокусират върху стратегически цели, важни за страната“, коментира гостът.

Текущият модел не дава опции за развитие на базата и обучение. Преди всичко моделът на финансиране трябва да бъде съобразен с това висшите училища да осигуряват заплащането на академичния състав, който им е потребен.

Според събеседника бюджетите на висшите училища не са само фонд работна заплата, макар и за много университетите през 2025-та година ситуацията да е такава. Висшето образование до голяма степен е реформирано и не бива с лека ръка да твърдим, че липсват промени. Например, в последните години много се задълбочи връзката между университетите и бизнеса. В много университети има създадени специалности, директно по поръчка на бизнеса.

Връзката между висшите училища и бизнесът

Нека си представим следната ситуация. Ако едно училище получава 30000 лева за капиталови разходи, то бизнесът инвестира и предоставя за инвестиции в база и техника – над половин милион лева. Връзката между висшето образование и бизнеса съществува и тя се задълбочава.

„Много често университетите привличат ментори от бизнеса – хора, които имат какво да предадат като знания и компетентности на студентите. Тази връзка е част от реформата във висшето образование“, обясни проф. Темелкова.

Покачва се броят на публикациите и цитируемостта на българските учени в световните научни издания. Трябва да си дадем сметка, че ако днес заложим една реформа, най-рано след шест години можем да видим някаква промяна. Всяка реформа трябва да бъде много ясно дефинирана. Според проф. Темелкова окато не направим образованието печеливш отрасъл, ще се лутаме в омагьосан кръг. Тогава вече можем да говорим за финансова устойчивост на университетите, което ще им позволи по-висока конкурентоспособност.

Тя допълни, че две стъпки следват да бъдат направени. Първата е да се облекчи визовият режим, който е изключително тромав. Студентите от трети страни преминават през процедури, които преминават между година и половина – две, докато получи виза и започне да учи. Втората опция, която българската държава не развива, е изнасянето на висшето образование извън граници под формата на филиали за франчайз. Процедурата е изключително дълга и бавна.

Интерес има от Виетнам – много китайски студенти учат в България и търсят академиите по изкуства. Ако България не се активира да вземе тези ниши, те ще бъдат запълнени от други държави.

„Това ще даде на университетите повече възможности за развитие и инвестиции в самата база, което създава по-добра среда за студентите“, категоричен е гостът.

Таксите на студентите всяка година поскъпват, защото така са заложени формулите в модела. Вдигането на таксите за държавната поръчка обуславя бързото вдигане по формулата на таксите за платеното обучение. Миналата година успяхме да прокараме законодателна промяна, с която да намалим таксите с 40%. „Тогава беше постигнато максимално възможното понижение на таксите, но по този начин сложихме кръпка на този проблем“, коментира проф. Темелкова.

Тя поясни, че тромавата бюрократична процедура по акредитация прави много трудно за университетите да отговорят на нуждите на пазара на труда. Критиките не бива да бъдат към университетите, а към тези, които правят регулацията на висшите училища.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.

Още по темата

Явор Джонев: Следващата национална цел трябва да е реформа на образованието

Студентските съвети могат да са мост между образованието и бизнеса

Липсват кадри, образованието е приоритет, 2,2 млн. са работещите хора

Новите промени в образованието у нас само ще задушат същинските реформи