Брюксел прие нов пакет от правила и финансови механизми, за да спаси лозаро-винарския сектор от климатичните промени и спада в глобалното потребление. И докато Европа се бори със свръхпроизводството, българските производители са изправени пред 40% спад в добивите заради климата и растящи производствени разходи. Това коментира Катя Йончева, издател на каталога „K&A Българското вино“, в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова. 

Една от най-значимите промени в новия пакет е хармонизирането на етикетирането, което вече обхваща и деалкохолизираните продукти. Това е пряк отговор на променящите се потребителски навици и засиления интерес към здравословния начин на живот.

„Това, което влиза като нова тема, е, че се отделят вината до 0,5% алкохол. Вече ще бъдат етикетирани като безалкохолни. А пък с намалено алкохолно съдържание ще бъдат такива, които съдържат до 30% от стандартното алкохолно съдържание на серията.“

Според Йончева секторът страда поради комплекс от фактори: климатични аномалии, намалена консумация и необходимост от пазарна адаптация.

Борбата със „структурния свръхизлишък“

В световен мащаб производството на вино трайно изпреварва потреблението. За да балансира пазара, ЕС насърчава драстични мерки като изкореняване на лозя и т.нар. „беритба на зелено“ – изкуствено намаляване на добива за сметка на по-високо качество.

„Вече така доста години наред имаме по-голямо производство в световен мащаб от средната консумация. Този свръхизлишък се задълбочава. Започна се с изкореняване на лозята и вече има мерки за беритба на зелено.“

Докато Европа се чуди как да ограничи производството, българските лозари отчитат 40% спад в количествата за последните 5 години, обусловен основно от климатичните промени.

Ефектът Dry January

Спадът в търсенето не е просто икономически, а културен феномен. Движения като Dry January и Sober Curious променят профила на младия консуматор. Според Йончева виното често става жертва на общата кампания срещу алкохола.

„Ударът върху алкохола като тема минава и през виното някак си много по-сериозно, отколкото ако се каже, че просто е вредно да се пие дестилиран алкохол.“

Финансови инструменти и винен туризъм

Европейският бюджет за сектора възлиза на 1,061 милиарда евро годишно. Тези средства са насочени и към агресивна промоция в трети страни и развитие на винения туризъм. Мерките включват 60% финансово подпомагане за малки и средни предприятия; до 30% подкрепа за промоция на вино извън границите на ЕС; и национално съфинансиране до 20%.

Фокусът се измества от вътрешния пазар на ЕС, който е пренаситен, към експанзия в Азия и Америка.

Българският контекст: Разходи и климатични рискове

За българските производители 2026 г. започва с предизвикателства пред себестойността. Инфлацията, ниската безработица (водеща до по-скъпа работна ръка) и скокът в цената на суровината с около 30% оказват натиск върху бизнеса.

Най-голямата променлива обаче остава природата. От сланите в Сакар през април до сушите в района на Мелник, климатът диктува оцеляването на сектора. Надеждата за бизнеса идва от засилената европейска солидарност:

„До 80% от разходите, свързани с климатичните промени, могат да бъдат наистина платени със средства от ЕС.“

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

Защо вината изведнъж се превърнаха в желан десерт?

Новата неочаквана земя на виното може да е Швеция

Желанието на Путин за „патриотични“ вина предизвиква скок на производството

Пик на алкохола: консумацията на алкохолни напитки може да е в траен спад