Българският бизнес започва да трансформира начина, по който активира социалния капитал на своите служители от епизодични към целогодишни дейности. В навечерието на отличията „Отговорни служители за 2025 г.“, фокусът се измества върху ефективността, прозрачността и дългосрочното партньорство. В съвременната корпоративна среда дарителството и доброволчеството вече не са просто „аксесоар“ към бранда, а ключов индикатор за устойчиво управление. Докато Европа затяга регулациите около нефинансовото отчитане, българските компании откриват, че най-силният им актив в постигането на ESG целите са самите служители, коментира Ива Петрова, директор "Дарителски програми", Фондация BCause, в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

Работното място се оказва най-ефективната стартова площадка за гражданска ангажираност, тъй като там прекарваме по-голямата част от активното си време.

„Дарителското участие на служителите, доброволчеството, нашият принос към обществото е част от стратегията за отговорно и устойчиво управление на компаниите. Една малка и важна брънка от това, което трябва да представляват стратегиите на компаниите за устойчивост.“

Преходът от епизодични благотворителни каузи към систематични политики е осезаем. Ако преди две десетилетия дарителството в България е било предимно „празнично“, днес водещите компании залагат на „шарени активности“, които обхващат различни интереси – от екология и спорт до кръводаряване и грижа за животните.

Стратегия срещу импровизация

За да бъде една кампания успешна, тя трябва да излезе от рамките на ентусиазма и да влезе в таблиците на мениджмънта. Наличието на специалисти по устойчивост в компаниите вече не е екзотика, а стандарт, коментира Петрова. 

Ключови неща за успешната ESG програма са ясен план и отговорно лице за изпълнението му, а неправителствените организации не трябва да бъдат пасивни получатели на средства, а активни консултанти.

„Важно е да има стратегия на работното място, да има централен замисел, да има план и някой да отговаря за изпълнението на този план. Тогава всичко се случва много гладко и тогава може да стане много полезна импровизация.“

Дарителство от ведомост

Един от най-силните инструменти за устойчиво въздействие остава редовното дарителство. Програмите за автоматично удържане на малки суми от заплатата (payroll giving) показват сериозни резултати в дългосрочен план.

„Няма нищо по-ефективно от редовното дарителство. Един човек, който дарява месечно 10 евро от заплатата си, за една година ще дари повече от 100 евро... Много по-ефективно е редовното дарителство. Когато то се случва всеки месец, човек дори не усеща колко много е дарил.“

Данните на BCause показват, че има индивидуални дарители в България, които подкрепят каузи чрез работодателя си над 17-19 години без прекъсване. Тези „тихи герои“ на корпоративния свят често акумулират суми, равни на даренията на цели малки фирми.

Българите даряват по същия начин и със същите мотиви като останалите европейци, но с една важна нова черта: търсене на ефективност. Дарителите вече се интересуват от конкретния резултат и отчетността на средствата. Големите бедствия все още са основен катализатор за масово дарителство, но целта на сектора е да превърне този импулс в постоянен навик.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

Дарителството у нас достига 240 млн. лв., става по-системно и с по-големи суми

Дарителската култура расте: българите са на шесто място по щедрост в Европа

В България корпоративните дарения скачат с 18%, а индивидуалните - с 40%