След като ЕС произведе 30,000 страници документи, които досъсипаха конкурентоспособността, Европа търси начин да обърне тенденцията. С новото публикуване предложение за засилване на икономическата сигурност на ЕС се казва, че трябва да се предприемат координирани мерки. Държавите членки обаче нямат единно виждане какво е икономическа сигурност и как да стигнат до нея и да я засилят. Това каза д-р Милена Ангелова, член на Европейския икономически и социален комитет и главен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

„Ужасните 10“

„Ужасните 10“ са оставащите десет пречки пред изпълнението на единния европейския пазар. Те са свързани с много сложните условия за регистриране на компании. Във всяка една европейска страна виждаме различно време, различни институции и различна входна точка. „Затова се тръгна към „28-мия режим“ – нещо, което беше разглеждано още преди 20 години“, коментира гостът.

„28-мият режим“ трябва да позволи на компаниите да извършват дейност във всяка страна от ЕС. Европейският съюз има множество добри инициативи, но днес не всички са изпълнени – например, единният капиталов пазар и единният банков съюз. „Тези, които не са се справили с предишните инициативи, ще се справят още по-зле и при бъдещите проекти. Никой няма да седне и да почака държави като България да наваксат“, сподели събеседникът.

Д-р Ангелова допълни, че България трябва да е много активна в защитата на своята позиция. Европейската комисия казва, че всички членове на веригите на стойността трябва да разпределят справедливо разходите. Това малко противоречи на икономическата логика. България се представя зле относно търговете за обществени поръчки и относно бюрокрацията и прилагането на регулации. Признаването на професионалните квалификации също е една от тези ужасни бариери.

Перспективите пред България

Финансирането на конкурентоспособността вече няма да върви на национално, а над наднационално равнище. България има доста възможности да отупа от праха старите си конкурентни предимства и да вървим с тях. В момента се създава Съвет за критични суровини на Европа. Повечето европейски суровини са изчерпани за лесно и екологично добиване. България има традиции в тази сфера и това би могло да бъде едно добро начало.

Много от идеите на Европейския икономически и социален комитет бяха възприети. Например, ако не могат да се посочат критичните за Европа отрасли и вериги на стойността, да се дадат поне такива примери. В новото предложение са включени материали за дронове и електромобили, квантови технологии и други. „В много от тези елементи България би могла да намери нишите, с които да участва във значителни вериги на стойността“, сподели д-р Ангелова.

В България визионерски дебат, който да осигури някаква предвидимост за българската индустрия. Не може да очакваме от индустрията непрекъснато да прави резки скокове. Нуждаем се от редовно правителство, защото нямаме повече време да вървим без стратегия, защото губим конкурентоспособност. „Трябва да имаме предвидимост кои отрасли и сектори ще са приоритетите на България през следващите десет години. В ЕС трябва да се заявим още от сега – искаме България на първа скорост“, категоричен е гостът.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.

Още по темата

Реиндустриализацията не става с мита, а с конкурентоспособност

AI конкурентоспособност изисква радикална промяна в климатичната политика на ЕС

Европа знае ли изобщо какво означава конкурентоспособност?

С пакета „Омнибус“ ЕС търси баланс между устойчивостта и конкурентоспособността