Пазарът не стига: съвременното изкуство изисква институционална смелост
Проф. Венелин Шурелов, художник и преподавател в Национална художествена академия, в "Бизнес старт", 09.02.2026 г.
Автор: Галина Маринова
Съвременното изкуство в България се развива динамично и все по-често намира място в глобалния културен обмен. Галериите обаче остават силно зависими от институционална подкрепа и от смелостта да поемат рискове с нови автори. Това каза проф. Венелин Шурелов, художник и преподавател в Национална художествена академия, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Роселина Петкова.
Дигиталните платформи и социалните мрежи дават реални инструменти за видимост, но устойчивостта изисква професионални умения, включително проектно мислене. Публиката става по-взискателна и това стимулира по-високи стандарти в художествената среда, каза още професорът.
„Ние вече сме играчи на световната карта“, подчертава проф. Венелин Шурелов, като отбелязва, че процесите в българската художествена сцена все по-често се синхронизират с международните тенденции.
Според него развитието е видимо, но остава обвързано с множество условности, свързани с липса на последователна културна политика и зависимост от индивидуални усилия.
Проф. Шурелов уточнява, че „не всяко днешно изкуство е съвременно“, защото истинският съвременен автор работи аналитично към миналото, критично към настоящето и с поглед към бъдещето.
Тази специфика го поставя в по-неизгодна пазарна позиция, тъй като не се възприема като декоративен продукт, а като интелектуална и социална интервенция, която често изисква институционална подкрепа.
„Не сме свикнали да мислим за изкуството като бизнес модел“, отбелязва той.
Гостът подчертава, че съвременната сцена вече допуска подобни интерпретации.
Пример за това е новата софийска галерия „Автоматик“, която функционира с дигитален и монетизиран достъп, работещ 24/7.
Проф. Шурелов я определя като „пространство без аналог“, което демонстрира как технологиите могат да променят галерийната практика.
Той акцентира върху ролята на Националната художествена академия, където магистърската програма по дигитални изкуства подготвя младите автори за реални процеси в сектора.
„Младите трябва да умеят да формулират идеи, да пишат проекти и да поемат отговорност за бизнес план“, обяснява преподавателят.
Професорът подчертава, че обществото често подценява проектната култура, въпреки че тя е ключова за устойчивостта на творческите практики.
Според него социалните мрежи и онлайн платформите категорично подпомагат младите артисти, тъй като публичността на изкуството у нас остава ограничена.
„Всеки търси начин да привлече внимание към темите, които го вълнуват“, коментира той.
Проф. Венелин Шурелов добавя, че дигиталната инфраструктура е естествен съюзник в този процес.
Проф. Шурелов отбелязва, че галериите, които работят с по-експериментални автори, често се сблъскват с липса на подкрепа от бизнеса, тъй като секторът се възприема като „твърде нишов“.
Институциите също избягват риск, заради страх от имиджови щети.
Въпреки това той вижда достатъчно смели участници, които продължават да отварят пространство за нови художествени територии.
Национална художествена академия развива мрежа от годишни изложби на дипломанти, които се представят в различни софийски галерии.
Частните пространства също организират арт стартове, които дават шанс на млади автори да влязат в професионална среда.
Това според него е важен механизъм за обновяване на сцената.
„Взискателността започва от самовзискателността“, отбелязва проф. Шурелов.
Според него отварянето на границите и достъпът до световни процеси водят до естествено повишаване на очакванията към изкуството.
Той смята, че средата у нас се подобрява, но е необходимо икономическо и политическо спокойствие, за да се разгърне пълният потенциал.
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.