Българският лев не се ражда като национален символ, а се превръща в такъв бавно и често под влиянието на политически интереси. Историята на валутата разкрива колко чувствителна е паричната сфера и защо всяка реформа оставя дълбоки следи в обществото. Парите са „интимна зона“ за хората и изискват изключително внимателен подход. Това каза проф. Пенчо Пенчев, преподавател по стопанска история и ръководител Катедра „Политическа икономия“ в УНСС, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Роселина Петкова. Гостът коментира връзката между валутата, идентичността и икономическата култура на българите.

Левът между символ и счетоводна единица

В началото левът далеч не е възприеман като национален символ. Проф. Пенчев отбелязва, че в първите години след Освобождението валутата служи предимно като техническа единица за бюджетни разчети.

„Постепенно, с укрепването на държавата, левът започва да се асоциира с националната идентичност“.

Появата на образи като Христо Ботев върху банкнотите през 20-те години е част от този процес, но не и негово начало.

Колекционерската стойност и паметта на времето

Интересът към старите български монети и банкноти расте с годините, макар и бавно. Професорът припомня, че златните левове от 1894 г. са редки и ценени, а железните стотинки от Втората световна война днес имат стойност именно защото са трудни за запазване.

„Времето придава стойност на това, което някога е изглеждало обикновено“.

Подобна съдба имат и хиперинфлационните валути от други държави, добави проф. Пенчев.

Паричните кризи и човешките трагедии

Историята на лева е белязана от тежки инфлационни периоди и болезнени реформи.

Проф. Пенчев припомня 20-те години на миналия век, когато ограничаването на паричната маса води до истинска парична криза.

„Когато хората не могат да обслужват дълговете си, това не е абстракция, а лична трагедия“, подчертава той.

Подобни процеси се наблюдават и след 1944 г., когато реформите фактически изземват спестяванията на населението.

Деликатността на паричната сфера

Парите са тема, която изисква особено внимание.

„Паричната сфера е изключително деликатна и интимна за обикновените хора“, подчертава проф. Пенчев.

Той припомня думите на Петко Славейков от времето на създаването на лева, че всички използват пари, но малцина разбират как се правят. Според него политическите спекулации около валутата често пренебрегват тази чувствителност и подкопават доверието.

Валутата и националната идентичност

Връзката между валутата и идентичността не е естествена, а се изгражда с времето. Професорът припомни, че името „лев“ съществува още в Османската империя и не е българско по произход.

„Патриотизмът има други измерения и не е задължително да се свързва с парите“.

През 90-те години цените масово се изписват в германски марки и долари, без това да прави хората по-малко българи, каза събеседникът.

Пътят към еврозоната в исторически контекст

Опитите за парично обединение в Европа имат дълга история, започваща още с Латинския монетен съюз. Проф. Пенчев проследява развитието на идеята до договора от Маастрихт и появата на еврото.

„Европейската валута е резултат от десетилетия търсене на стабилност и интеграция“.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.

Още по темата

Бюджет на магия: Как държавата овладява дефицита чрез счетоводни трикове

Инфлацията в еврозоната пада до най-ниското си ниво от над година

Българската икономика през 2026: преструктуриран растеж и стари проблеми