Една от основните теми, която вълнува Германия е недостигът на квалифицирана работна ръка. В България това води до отказ на поръчки и невъзможност на изпълнението им. Темпото и необходимостта от квалифицирана и неквалифицирана работна ръка е много по-високо от роботизацията и автоматизацията в производството. Това каза Ивайло Славов, член на УС на Германо-българската индустриално-търговска камара, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

Внос на работна ръка от трети страни

В момента в България работят над 120,000 души от трети страни, но недостигът на работна ръка е около половин милион. Според събеседника основният вариант е внос, което е сериозно предизвикателство пред държавата. Основната тема е как можем да интегрираме тези хора. В развитите страни делът на чужденците стига до 25, 30 и дори 40%. В България е под 5% и дори под 3%.

През последните години беше постигнат съществен напредък, което доведе до този ръст от 10,000 до 120,000. За да се насърчи темпото, трябва да се разгледат всички законови разпоредби, които могат да бъдат оптимизирани. „Например, в Полша времето за получаване на разрешение на работа е около месец и половина, докато в България е около четири месеца и половина“, коментира гостът.

Индия, Непал, Узбекистан, Украйна и Молдова са основните държави, от които България привлича работници. Нереализиран потенциал има във Виетнам, тъй като хората познават България, а някои и са работили тук.

Какво притеснява германските инвеститори?

В България много често се случва да има непредвидимост при поставяне на ограничения, данъци и такси, което обикновено идва в края на годината, когато всички компании вече са направили бюджетите си. Това е, което смущава бизнеса. Друга голяма тема е прозрачността и върховенството на закона.

„Това търпи сериозна критика от всички големи германски инвеститори. Критиката е справедлива, тъй като много често липсва желание за сериозни реформи“, обясни Славов.

Независимо от изборите политическите класа в България трябва да приеме правила, по които да работи по отношение на предвидимостта и осъществяването на законодателни промени. Гостът посочи, че управляващите трябва да започнат да мислят по-икономически и стратегически. Нужна е програма до 2030-та или 2035-та година, която да посочи сферите, в които България ще се развива. По този начин цялата политика може да работи съвместно с бизнеса за реализирането на тази цел.

„Третото ниво е съдебната система, където ако не се направят необходимите реформи, за да бъде спокоен бизнесът“, категоричен е Славов. Ако ние сме един рай по отношение на данъчната политика, съдебната система е сферата, в която изоставаме. Ако променим това, можем да постигнем резултати, сходни с Ирландия, където БВП от глава на населението е сред най-високите в Европа.

На форумът в Давос стана ясно, че Европа има огромна възможност да се превъоръжи и прегрупира, за да мисли като самостоятелен пазар. Това е както възможност, така и предизвикателство. Трябва да олекотим държавния апарат на ниво ЕС. След Давос излезе тезата за Европа на две скорости. „Тази тенденция не е положителна за България, но това събуждане е добра новина, тъй като европейските политици си дават сметка, че не може да се продължи така“, отбеляза събеседникът.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.

Още по темата

Мерц пуска в ход плана си за Германия — истинският тест тепърва предстои

Нова компания номер едно в Германия

Защо Германия държи злато за 599 млрд. долара

Очаквания за индустриален подем в Германия задвижват по-широко рали на пазарите