Федералният резерв на САЩ остави лихвените проценти без промяна, каквито бяха и очакванията на пазарите. Въпреки това темата отново постави на дневен ред въпроса за независимостта на Фед и политическия натиск върху институцията. Компромисът с независимостта на централната банка води до отлив на инвестиции от американските пазари и по-висока инфлация, която подкопава дългосрочния икономически растеж. Това коментира икономистът Борис Петров в предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.

Сигналите на Фед за бъдещата лихвена политика

Според Петров след последното заседание на централната банка сигналът е ясен – няма да има промяна в политика до края на мандата на председателя Джером Пауъл.

„Това беше солиден отговор на натиска, който администрацията упражнява през съдебни действия, вербални атаки и публични обвинения. Важно е, че председателят Пауъл не позволи тези политически теми да навлязат в съдържанието на пресконференцията.“

Рисковете при отнета независимост

Ако политическият натиск върху Фед се засили икономистът очаква ускорен отлив на инвестиции от американските пазари и допълнително отслабване на долара, покачване на доходността по средно- и дългосрочните държавни ценни книжа и изкривяване на кривата на доходността, както и засилен интерес към активи убежища като златото.

Наследството на Пол Волкър

Федералният резерв е бил сходна ситуация и преди по време на краха на Бретън-Уудската система и златния стандарт в края на 70-те в период на висока инфлация и слаб растеж, ограничена от политическия натиск на администрацията и неспособна да се справи с инфлацията.

Гостът обясни, че тогава председателят Волкър предприема непопулярни мерки. Повишава лихвите до над 12%, а за кратко междубанковите лихви надхвърлиха 18%.

„Федералният резерв трябваше за три години да държи двуцифрени лихвени проценти, за да може да пречупи гръбнака на инфлацията трайно и да навлезем в период на трайно намаляване на инфлацията през втората половина на 80-те.“

Паралели със сегашната ситуация

Както тогава, така и сега САЩ имат т.нар. двоен дефицит – по текущата сметка и бюджетен дефицит на федерално ниво устойчиво над 6% от БВП както и дълг над 120% от БВП.

„Това подкопава доверието в пазара на държавни ценни книжа. В същото време имаме администрация, която се опитва да влияе върху лихвената политика. Пазарите гласуват с парите си – наблюдаваме отлив на капитали от САЩ и отслабване на долара с близо 15% спрямо еврото за последната година.“

Освен това в края на 70-те и сега централните банки намаляват доларовите си резерви и увеличават покупките на злато. Макар тогава засиленият обмен на долари за злато да довеждат до отвързването на двата актива, днешните действия отразяват недоверието в устойчивостта на сегашната икономическа и фискална политика на САЩ, каза гостът.

Какво е наследството на Алън Грийнспан, Бен Бернанке и Джанет Йелън начело на Фед? Какъв е рискът за Европа от поскъпването на еврото?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.

Още по темата

Решението на Фед би трябвало да стабилизира трудовия пазар

Златото надхвърли 5500 долара, като ниската ликвидност стимулира ралито

Бесент: Пауъл политизира Фед

Тръмп: Искам Фед да оглави човек, който ще свали лихвите

Министерството на правосъдието призова Фед; Пауъл заявява, че няма да отстъпи