България пропуска икономическите си възможности да присъства активно на Западните Балкани. Като страна членка на Европейски съюз, макар да има политически търкания със съседните на нас страни, България стои като един доста солиден партньор. Макар да няма големината на полската или румънската икономика, за размерите на Балканския полуостров българската икономика е една от големите икономики и като партньор изглежда доста надеждно. Това каза Ясен Георгиев, изп. директор на Институт за икономическа политика, в предаването „Бизнес старт“ с водеща Роселина Петкова.

По думите на Георгиев въпреки вътрешните критики за развитието на нашата държава, отстрани България изглежда по-стабилна, отколкото я възприемаме.

„Членството в ЕС, Шенген и еврозоната придава на България имиджа на една държава, която е все по-интегрирана и все по-стабилно стояща в ЕС. Проблемът е, че не осъзнаваме достатъчно добре тежестта на значението си, за да бъдем по-активни играчи в региона.“

Но държавата не се възползва от това икономически. Гостът посочи, че в съседните държави от Западните Балкани – Сърбия, Северна Македония, Албания – виждаме гръцки, австрийски и унгарски бизнеси, но малко български.

Свързаността като ключов проблем

Освен това ключови въпроси като свързаността с тези държави остава нерешен, като често българската държава не е направила достатъчно за разлика от съседите. „Пример е граничният пункт Берово-Струмяни между България и Северна Македония  – от македонска страна има път и инфраструктура, а от българска – гора“, заяви Ясен Георгиев.

„Ако гледаме региона като възможност за икономическа свързаност, трябва да започнем именно от това – да изграждаме мостове, както инфраструктурни, така и човешки…  Това е нашият естествен регион, в който най-лесно можем да реализираме потенциала си.“

Ролята на Балканския икономически форум

Балканският икономически форум е основан през 2014 г. и през последните години се утвърждава като място за срещи на представители от региона, които говорят за региона.

„Уникалната му характеристика е, че няма политически характер. Това са хора от академичния, частния и неправителствения сектор – хора, които вярват, че регионът има потенциал за развитие, базиран на сътрудничество, здравословна конкуренция и доверие.“

Икономическата картина и разделителната линия ЕС

Що се отнася до общото икономическо развитие на Балканите, трябва да го разглеждаме по групи държави: от една страна страните членки на ЕС – България, Румъния, Гърция, Словения и Хърватия, а от друга кандидатите за членство от бивша Югославия и Албания.

Тук регулаторните различия затрудняват бизнеса, но те намаляват с времето поради целта на Западните Балкани да се присъединят към ЕС, което води до хармонизация на законодателството и стандартите си съгласно общоевропейските.

Членството в ЕС е важно за инвеститори, които търсят стабилност, но инвеститори, които търсят достъп до пазари извън ЕС като Сърбия, която поддържа и отношения с Руския и Китай, каза Георгиев.  

„По този начин страната успява да привлече инвестиции на база на това, че има възможност да сключва митнически споразумения с държави извън ЕС. Това я прави конкурентна за една компания от Западна Европа, която иска изнася безмитно към Русия и други държави. Това в момента е конкурентно предимство.“

Въпреки това гостът припомни, че това е временно състояние, защото с процеса на хармонизация тези държави постепенно ще загубят възможността да водят напълно самостоятелна търговска политика.

Продължават ли Балканите да имат лош имидж на Запад?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.

Още по темата

Вл. Владимиров: Преходът завърши, а балканските политици се правят, че не виждат

България трябва да си върне лидерството за приобщаване на Балканите към ЕС

България и Турция трябва да обединят ресурсите си, за да популяризират туризма