Бизнес старт

Всеки делник от 7:30 часа
Водещи: Роселина Петкова и Христо Николов

Русия е все по-агресивна на пазара на зърно, докато цените продължават да падат

Преслав Райков, финансов анализатор, "Бизнес старт", 28.01.2026 г.

28 January 2026 | 10:15
Обновен: 28 January 2026 | 10:37

Автор: Даниел Николов

Глобалният пазар на зърно навлиза в нова фаза на свръхпредлагане и пренареждане на силите, водено от амбициозната експанзия на Черноморския регион и Латинска Америка. Докато цените на основните суровини продължават да се движат в низходящ тренд, фокусът на големите играчи се измества от чистия експорт към изграждането на затворени цикли на преработка и технологична независимост. Това коментира финансовият анализатор Преслав Райков в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

"Пшеницата ще продължава да върви в низходяща посока. Септемврийските фючърси за пшеницата на борсата в Париж са малко под 200 евро за тон - не мисля, че ще имаме някакви съществени движения в положителна посока. Въпреки всички световни конфликти, цялото напрежение, което се случва,  аз мисля, че цените на основните зърнени култури - пшеница, царевица - ще продължават да вървят надолу... Редица страни очакват ускорено производство и повече износ."

Руската експанзия

Въпреки геополитическото напрежение и действащите санкции, Руската федерация затвърждава позицията си на незаобиколим фактор на световната сцена. Данните от провелия се World Grain Forum подчертават мащаба на руското присъствие, коментира Райков.

Реколтата от пшеница в Русия е достигнала рекордните 91 млн. тона, с експортен капацитет от около 50 млн. тона. Стратегическата визия на Москва е още по-агресивна – до края на десетилетието се планира обща реколта от 170 млн. тона и износ над 80 млн. тона.

Санкциите, макар и да афектират логистиката и застраховането, не успяват да лимитират обемите. Близо 80% от руския износ вече е насочен към пазарите в Африка и Близкия изток, където търсенето остава стабилно.

Русия - както и другите страни производители на основни суровини - остават незаменими на пазарите, коментира Райков и добави, че на фоан на спада на цените на петрола, Мосва печели все повече от износа на зърно. 

"През последната година земеделският сектор имаше много силна подкрепа в Русия. Т.е. страната наистина се опитва по някакъв начин да генерира повече приходи от производството и продажбата на тези култури, именно заради спада в цените на световните пазари, заради това, че руският петрол се търгува с отстъпка от бенчмарка... Виждаме едно такова движение за пренасочване и за диверсификация на приходите, което беше напълно очаквано."

Прогноза 2026: Ценови натиск и глобална диверсификация

Прогнозите за 2026 г. сочат продължаваща депресия на цените на зърнените култури. Фючърсите за пшеницата на борсата в Париж (MATIF) се търгуват под нивата от 200 евро за тон, като пазарът остава „свръхпредложен“, каза Райков.

Освен Русия, на пазара сериозно настъпва и Казахстан, който ефективно замества традиционни доставчици. В Латинска Америка Бразилия вече доминира китайския пазар, възползвайки се от търговското напрежение между САЩ и Китай.

Българското земеделие: Краят на модела „Протекционизъм“

За България ситуацията остава критична. Страната ни, макар и важен регионален играч, е изправена пред необходимостта от спешна адаптация към новите реалности. Старите методи на затваряне на пазарите и изкуствено ограничаване на вноса вече не са ефективни.

„Този модел вече не работи. Той се счупи преди няколко години. Виждаме какво се случва, когато цените на крайния продукт вървят надолу, а разходите стоят на едно място или се покачват,“ коментира Райков.

Секторът страда от липса на вертикална интеграция - необходими са инвестиции в преработвателната промишленост, за да се изнася продукт с добавена стойност, а не само суровина. „Зелената сделка“ и липсата на адекватно напояване притискат сектора между административни изисквания и природни аномалии.

Новата парадигма: От суровина към преработка

Глобалната тенденция, възприета от страни като Египет и Русия, е мащабни инвестиции в преработвателни комплекси. Целта е държавите да не бъдат просто „суровинни придатъци“, а да гарантират продоволствената си сигурност чрез преработка на място, коментира Райков.

Ако българският сектор не постигне по-висока ефективност чрез нови технологии и окрупняване на ресурсите за растителна защита, рискът от загуба на традиционни пазари (както се случи при отварянето на европейския пазар за Украйна) ще става все по-реален.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.