Никола Газдов: Най-важното за зелената енергия е, че е много евтина
Никола Газдов, председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ) и член на борда на SolarPower Europe, "Бизнес старт", 20.01.2026 г.
20 January 2026 | 11:44 Обновен:
20 January 2026 | 11:44
Автор:
Даниел Николов
България преминава през мащабна системна промяна в енергетиката, като за последните три години инсталираните фотоволтаични мощности са нараснали петкратно – от 1000 MWh през 2021 г. до над 5000 MWh днес. Този бум вече диктува нови пазарни правила, превръщайки страната в лидер по съхранение на енергия в Югоизточна Европа, но същевременно разкрива сериозни административни и регулаторни бариери. Това коментира Никола Газдов, председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ) и член на борда на SolarPower Europe, в "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.
Според Газдов е време да се промени реториката около възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). Фокусът вече не трябва да бъде единствено върху екологичните ползи, а върху икономическата целесъобразност.
„Нека не говорим вече за възобновяемата енергия като за зелена... Най-важното, което трябва да кажем за нея, е, че тя е много евтина. Тя помага за конкурентоспособността на българската индустрия и за това домакинствата да имат по-ниски сметки за ток.“
Този ценови натиск надолу е най-осезаем в светлата част на денонощието, когато изобилието от слънчева енергия често сваля борсовите цени до нула или дори до отрицателни стойности. Именно този пазарен сигнал се превърна в катализатор за инвестициите в батерии.
Лидерство в съхранението и нови хоризонти за вятъра
България се позиционира като ключов фактор в регионалното съхранение на електроенергия. По данни на АПСТЕ, в момента се изграждат капацитети от порядъка на 15 000 MWh батерии, които ще позволят на системата да бъде много по-гъвкава и да балансира енергийните потоци между дневните излишъци и вечерните пикове на потребление.
На фона на успеха при соларите, вятърната енергия в България остава в застой повече от десетилетие. Страната не е реализирала нова голяма инвестиция във ветрогенератори от 12 години, оставайки на нивата от 720 MWh. Причините за това са комплексни – от тромави процедури до дезинформационни кампании.
„Има изключително силна информационна война, част от хибридната война всъщност... Тя атакува политиките на Европа и съответно в България през енергийния вектор, защото възобновяемата енергия е изключително евтина и измества други алтернативи.“
Въпреки това, секторите очакват раздвижване. Вече стартира голям проект в Североизточна България, като прогнозите са през следващите 5 до 7 години вятърните мощности постепенно да започнат да догонват слънчевите.
„Наказателна“ такса рециклиране
Един от най-големите проблеми пред инвестиционния климат в момента е изкуственото оскъпяване на проектите чрез т.нар. продуктови такси за рециклиране на соларни панели и батерии. Газдов определи тези такси като „абсурдни“ и подчерта огромната разлика в цените спрямо останалите европейски държави.
„В България струва 460 евро на тон да се рециклират соларни панели. В Нидерландия е 40 евро. В България струва 2800 евро на тон да се рециклират батерии. В Дания струва 806 евро. В Румъния – 300 евро. Плащаме 10 пъти повече от румънците и 11 пъти повече от датчаните. Това е наказателна такса... държавата на практика наказва най-бурно развиващия се сектор в страната.“
Тези допълнителни разходи – около 35% за панели и 20% за батерии – директно се калкулират в крайните сметки за ток, което според експерта лишава бизнеса и семействата от пълния потенциал на евтината енергия.
На всичко отгоре, рециклирането не се извършва в България, а в страни като Румъния, добави Газдов.
Прогнози и пазарни рискове
Глобалните фактори също оказват влияние. Рекордните цени на среброто на световните борси и промените в данъчната политика на Китай водят до временно поскъпване на соларните компоненти. Въпреки това, дългосрочната тенденция остава към поевтиняване на технологиите и повишаване на ефективността, коментира Газдов.
Инвестициите в сектора са предимно частни, като има възможност до 2030 г. да бъдат привлечени 6 милиарда евро. За постигането ѝ обаче е необходима „фина настройка“ на законодателството, намаляване на административната тежест особено за вятърната енергия и ясна политическа воля за енергийна независимост.
"Никой не може да ни завърти кранчето и да спре слънцето или вятъра. Това го видяхме с газа на няколко пъти."
Целия разговор може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.