Докато Брюксел празнува финализирането на мащабното търговско споразумение между Европейския съюз и страните от Меркосур, в кулоарите на международното изложение „Зелена седмица“ в Берлин през 2026 г. тонът е различен. Фермерите и биопроизводителите предупреждават, че сделката поставя под риск здравето на потребителите и бъдещето на европейското земеделие в името на индустриални ползи за сектори като автомобилостроенето и химията. Това сподели от изложението Албена Симеонова, председател на Българската асоциация „Биопродукти“, пред "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

Основното опасение на биопроизводителите и конвенционалните фермери е свързано с драстично разминаващите се стандарти за производство в Европа и Южна Америка. Докато европейските фермери са притиснати от строги „зелени“ регулации, вносът от Аржентина и Бразилия заплашва да наводни пазара с продукция, отглеждана при далеч по-либерални правила.

„Ние с много лишения и с много проблеми спазваме зелените изисквания... но в Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай нещата са доста по-свободни. Когато кажат соя от Аржентина – всичката соя е генно модифицирана. Като кажат зърно от Бразилия – те използват пестициди, които тук не са разрешени,“ коментира Симеонова.

Тя изрази сериозен скептицизъм относно способността на европейските органи да контролират вноса, подчертавайки високата цена на лабораторните тестове.

„Аз не вярвам, че ние имаме възможност да поемем контрола на вноса на тези продукти... Една проба за ГМО е 600-700 лева, същото е за пестицидите“ допълни тя.

Промишленост срещу земеделие

Според Симеонова сделката е политически компромис, при който земеделието се принася в жертва на тежката индустрия на големите европейски икономики като Германия.

„Това, че западната индустрия – на Германия и на някои други страни, като автомобилната и химическата – ще бъдат облагодетелствани, това не означава, че европейските фермери са щастливи,“ коментира тя, отричайки твърденията, че германските фермери подкрепят споразумението.

Най-застрашени са секторите на говеждото и пилешкото месо, както и зърнопроизводството.

Политическото напрежение и гласът на фермерите

Ситуацията ескалира и на политическо ниво. Докато част от българските евродепутати подкрепят сделката, браншовите организации в България се чувстват нечути и заблудени. Симеонова призова за директни срещи в Страсбург, където над 150 български земеделци се събират, за да изразят своя протест.

„Аз адмирирам поведението на групата на Зелените в Европарламента. Всичките ще гласуват против тази сделка. Защото те чуват, питат, интересуват се и четат,“ подчерта тя, противопоставяйки тяхната позиция на българските представители в Брюксел.

Българското биопроизводство през 2026 г.: Ресурси и пазарни пречки

През 2026 г. българското биопроизводство получава глътка въздух чрез пренасочване на средства. Добрата новина за сектора е бюджетът от 80 милиона евро, отделен за компенсаторни плащания в биологичното животновъдство.

Въпреки това, 2025 г. остава в историята като тежка година с измръзвания, градушки и затруднена реализация на пазара.

„В личен план мога да кажа, че като лозар... в момента имам непродадено вино от миналата година... Маркетингът ни куца в национален мащаб,“ сподели Симеонова, посочвайки нуждата от по-стабилна държавна политика за подкрепа на пазарното присъствие на българските биопродукти в чужбина.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

Европейските фермери загубиха битката с Меркосур, но не и влиянието си

Биоземеделието в България – площите нарастват, работниците намаляват

Българският AI стартъп, който преобразява земеделието със синтетични данни