Бизнес старт

Всеки делник от 7:30 часа
Водещи: Роселина Петкова и Христо Николов

Българското земеделие е на ръба и само една добра реколта може да го спаси

Венцислав Върбанов, председател на управителния съвет на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ), "Бизнес старт", 19.01.2026 г.

19 January 2026 | 14:33
Обновен: 19 January 2026 | 14:44

Автор: Даниел Николов

Подписването на дългоочакваното търговско споразумение между Европейския съюз и страните от Меркосур през изминалия уикенд поставя началото на нова и изпълнена с предизвикателства глава за европейския аграрен сектор. Докато Брюксел вижда в сделката нови пазарни възможности, за българските фермери тя е повод за сериозна тревога и протести, коментира Венцислав Върбанов, председател на управителния съвет на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ), в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

Споразумението, подготвяно повече от две десетилетия, предизвика вълна от недоволство в Европа, включително и сред българските производители. Основното опасение е свързано с огромната разлика в себестойността на продукцията.

 „При всички положения тяхното производство е с по-ниска себестойност. Ние се притесняваме от това, че ще бъдем подложени на един много сериозен конкурентен натиск,“ заяви Върбанов.

Той подчерта, че липсата на предварителни обществени анализи и прогнози за въздействието върху българското земеделие засилва притесненията от неизвестното в сделката. В знак на несъгласие, делегация от български фермери се присъединява към европейските си колеги на протести в Страсбург.

Най-застрашените сектори: Месо и плодове

Най-сериозна заплаха се очертава за животновъдството и овощарството. Южноамериканските държави разполагат с мащаби, които правят конкуренцията почти невъзможна за по-малките европейски пазари.

 „Специално животновъдите са притеснени. Знаете, че в Аржентина и в Бразилия има много силно развито животновъдство и всъщност те са без конкуренция в тези отрасли,“ каза Върбанов, добавяйки, че сериозни рискове има и в производството на плодове.

По отношение на зърнопроизводството и маслодайните култури (слънчоглед и рапица), Меркосур не е основният риск за България, тъй като там страната ни има развита преработвателна индустрия и стабилни позиции.

Наследството на 2025 г. и заплахата от фалити

Новото търговско споразумение идва в момент, в който българското зърнопроизводство е изтощено след изключително трудната 2025 г. Съчетанието от тежки климатични условия, ниски борсови цени и слабо търсене доведе мнозина до ръба на оцеляването.

 „Това беше една поредна година, при която по-голяма част от фермерите приключват със загуби. Най-вероятно ще има [още фалити през 2026 г.],“ прогнозира Върбанов, визирайки вече започналите процедури по несъстоятелност на голям зърнопроизводител в Добричкия регион.

В същото време падналите дъждове през последния месец увеличават надеждите за по-добра реколта, което да намали загубите от последните години, добави Върбанов.

"Не виждам откъде може да дойде някакъв вид подкрепа. За новия програмен период ресурсите в областа на замеделието по линия на ЕС са ограничени. В България политическата нестабилност също създава определени притеснения, въпреки че това което се полага на земеделските производители по линия на ЕС е получено. За разлика от Гърция при нас подкрепата сме получили, но тя не е достатъчна.  И не виждам - освен, ако природата не е благосклонна, поне реколта да има по-добра; на борсите не можем да повлияем."

Банковият сектор в България също проявява признаци на нервност по отношение на експозициите си към земеделието. Макар банките засега да проявяват толерантност, финансовата стабилност на сектора остава под въпрос.

Глобалната конкуренция: Украйна и Русия

Освен от Южна Америка, българските зърнопроизводители остават притиснати от регионалната конкуренция.

          „Притиснати сме на международните пазари... защото и украинското зърно е по-атрактивно ценово от българското, както и зърното, което Русия предлага на пазара. Така че сме изложени на много силна конкуренция, затова и споразумението с Меркосур е толкова притиснително, защото нямаше готов анализ, не ни беше представено какво се очаква.“

Върбанов отбеляза, че се разчита на т.нар. „защитни механизми“ в сделката с Меркосур, които би трябвало да се задействат при прекомерен натиск върху определени сектори, но ефективността им тепърва предстои да бъде тествана.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.