Американските енергийни компании се оказват в сложна дилема, след като администрацията на Доналд Тръмп настоява за бързо навлизане във венецуелския петролен сектор, а икономическата логика поставя под въпрос рентабилността на ултратежкия нефт. Между политическия натиск от Вашингтон и реалните разходи по добива, бизнесът внимателно пресмята риска, докато геополитическите цели на САЩ пренареждат енергийната карта на региона. Това коментира Пламен Димитров, Българско геополитическо дружество, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Роселина Петкова.

Пламен Димитров от Българското геополитическо дружество коментира реалните възможности за възстановяване на петролния сектор във Венецуела и стратегическите цели на администрацията на Доналд Тръмп. 

Тежкият венецуелски петрол: огромни запаси, но ниска рентабилност

Въпреки че Венецуела често се посочва като държавата с най-големите петролни запаси в света, реалността е далеч по-сложна. По-голямата част от ресурсите са ултратежки петролни фракции, трудни и скъпи за добив.

„Това не е течност, а маса с консистенция на мед“, обясни Димитров. За да бъде транспортиран, петролът трябва да се загрява с пара и да се разрежда с по-леки фракции.

Технологичните предизвикателства, съчетани с години на лошо управление и санкции, са довели до срив на производството. Дори при оптимистични сценарии страната може да увеличи добива си с едва 250 хил. барела дневно в рамките на 4–5 години — количество, което е незначително на фона на глобалното потребление от над 100 млн. барела дневно.

Американските компании: между натиск и икономическа логика

Администрацията на Тръмп настоява американските енергийни компании да инвестират във Венецуела, но засега те са предпазливи.

„Има деликатен баланс между желанията на Вашингтон и плановете на частните компании“, подчерта Димитров.

Причината е проста: при цена около 50 долара за барел добивът на ултратежък петрол става нерентабилен. Освен това американските компании разполагат с по-изгодни находища в собствените си територии.

Геополитическият залог: изтласкване на Китай и Русия

Според Димитров действията на Тръмп имат ясно геополитическо измерение. САЩ целят да прекъснат зависимостта на Венецуела от китайски и руски компании, които в последните години запълниха вакуума, оставен от западните инвеститори.

„Това е демонстрация на тотална доминация в западното полукълбо“, каза той.

Администрацията вече започна да разтоварва натрупаните венецуелски петролни запаси в американски рафинерии, като приходите се държат в замразени сметки, достъпни само за покупки на храни и лекарства. Това ограничава финансовите ресурси на режима в Каракас и едновременно с това блокира възможността Китай и Русия да възстановят инвестициите си.

Политическата перспектива: промяна, но не и демократизация

Въпреки очакванията за политически обрат, Вашингтон не дава сигнали, че ще настоява за незабавна смяна на властта във Венецуела.

Димитров отбеляза, че Тръмп не използва традиционната реторика за демократизация:

„Той нито веднъж не каза, че Мадуро е нелегитимен или че трябва да се проведат избори. Интересува го петролът, не демокрацията.“

САЩ планират първо да стабилизират икономиката чрез контрол върху петролните приходи, а едва след това да обсъждат политически промени. Срещата на Тръмп с опозиционната фигура Мария Кореа Мачадо е по-скоро символичен жест, отколкото сигнал за непосредствена смяна на режима.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.

Още по темата

Срещата на Тръмп за Венецуела се превръща в парад американските петролни титани

САЩ искат контрол над венецуелския петрол за години напред

Тръмп открива нов фронт срещу Китай с дръзкия арест на Мадуро