Българските работодатели изпращат сложна година, белязана от забавяне на производството в ключови европейски пазари и несигурност около законодателните промени преди влизането в еврозоната. Това каза Мария Минчева, заместник-председател на Българската стопанска камара, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Роселина Петкова.

„Компаниите са по-предпазливи какво ще правят през следващата година“, подчерта тя

Минчева посочи, че бизнесът задържа инвестиционни планове заради нестабилната политическа среда и честите промени в регулациите. Според нея инициативи като законите за търговските надценки създават усещане за административен натиск и несигурност.

Въпреки това Минчева отбелязва, че българският бизнес остава гъвкав и адаптивен:

„Независимо от всички външни и вътрешни фактори, компаниите ще положат усилия да вървят напред.“

Еврото: гладък технически преход, но икономическият ефект ще се усети по-късно

По думите на Минчева процесът по въвеждане на еврото протича нормално, а техническите системи — от касови апарати до търговски софтуер — вече са адаптирани. Напрежението в първите дни е очаквано, но контролирано.

Икономическият ефект обаче ще се прояви по-бавно.

„Реалните резултати от въвеждането на еврото ще можем да оценим след две-три години“, каза тя.

Според нея ключът е България да използва новата валута като инструмент за по-добро позициониране пред инвеститорите и за повишаване на конкурентоспособността.

Нагласите на бизнеса към еврото остават стабилно положителни - подкрепата е нараснала от 40% през 2021 г. до над 60% днес.

Политическата нестабилност тежи, но не е изключение в Европа

Минчева подчерта, че политическата несигурност не е уникална за България и подобни процеси се наблюдават в редица европейски държави. Въпреки това липсата на яснота по ключови политики - данъчна рамка, осигурителен модел, стимули за инвестиции - затруднява планирането.

„Важно е да има бюджет и последователни политики“, отбеляза тя.

Според нея бизнесът е свикнал да работи в турбулентна среда, но честите промени — например в намеренията за осигуровките — подкопават доверието.

Кадровият недостиг остава най-голямото предизвикателство

Липсата на работна сила продължава да бъде основният проблем за компаниите. България не е изключение - недостигът на кадри е характерен за цяла Европа - но темповете на реакция у нас са по-бавни.

Минчева подчерта, че бизнесът очаква реални мерки за улесняване на вноса на работници от трети страни. Проектът за дигитална платформа за обработка на документите е бил спрян без ясна перспектива.

„Две години работа отиде в забвение“, коментира тя.

Сезонните работници идват основно от Турция, Египет и Непал, а за производството - от страни от бившия СССР и Азия. Проблемът не е в интереса, а в административния капацитет и бавните процедури.

Технологиите и изкуственият интелект: потенциал, който още не се използва

Минчева е категорична, че дигитализацията и изкуственият интелект могат да подпомогнат бизнеса, но навлизането им е по-бавно от развитието на самите технологии. България все още няма национална стратегия за ИИ, а образователната система изостава в подготовката на кадри.

„Важно е не само да имаме технологии, а да знаем как да ги използваме“, подчерта тя, като добави, че държавите, които не успеят да внедрят ИИ, рискуват да изостанат икономически.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.

Още по темата

БФБ през 2026 г.: Големи предлагания на акции и ДЦК за малки инвеститори

Повече личен контакт и по-дълга кампания щяха да намалят страховете около еврото

Какви са очакванията за българската икономика? Попитахме експертите