Лабораторията „Роботизирани системи в Енергетиката" към БАН изпраща много динамична, но ползотворна година. В кратък период от шест месеца лабораторията премина в Секция „Роботика в Енергетиката“. Екипът вече разполага с девет утвърдени млади учени, а двама от тях вече придобиха научно-образователна степен „доктор“. Разбира се, участвахме в редица конференции и научни събития. Това каза проф. дн. Илиян Илиев, ръководител на лабораторията „Роботизирани системи в Енергетиката“, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Роселина Петкова.

Ние работим с фокус върху ефективността на енергийната система. Направиха се редица изследвания и математически модели, както и участия в конференции и публикации, които доказват това. Разработихме монографии с реални изследвания за истинските проблеми в енергетиката.

Проблемите на българската енергетика

На първо време българската енергетика страда от липса на капацитет. По-просто казано – това, което можеш да се построи и въведе в експлоатация от гледна точка на зелена енергия, вече е към края си. Нужни са инвестиции в нови подстанции и електропроводи, които биха стрували около 5 милиарда. „Едва тогава бихме могли да продължим внедряването на нови фотоволтаични системи и зелена енергия“, коментира гостът.

Според събеседника терени за нови мощности има, но капацитет за усвояването им – не.  Тук отново се връщаме на нуждата от сериозни инвестиции в сектор енергетика. Енергийната сигурност в България е свързана с националната сигурност. Това е от значение не само за домакинствата, но и бизнеса. Важно е да следим най-вече качеството на тази електрическа енергия.

Изкуственият интелект и роботизацията в енергетиката

„Изкуственият интелект навлиза добре в енергийния сектор и спомага за постигането на надеждност, ефикасност и безопасност“, отбеляза проф. Илиев Там, където средата не е подходяща за човек, изкуственият интелект може да е много полезен, но още не може да замени хората. Роботизираните системи в енергетиката допринасят за автоматизирането на енергийния процес, което прави работата много по-прецизна и помага за постигане на баланс между производството и доставките.

„Например, това позволява подстанциите да са само с наблюдаващ персонал и да не са нужни дежурни екипи. Всичко, което се прави автоматизирано в енергетиката, трябва да води до две неща – качество и непрекъснатост на доставките“, категоричен е гостът.

За година и половина събрахме девет млади учени с хъс да навлизат в тази материя. „Специалистите ни са подбирани стриктно, защото научната дейност изисква участие в конференции, кръгли маси, както и подготовката на редица статии“, сподели проф. Илиев. Младите учени работят върху истински изследвания с фокус върху проблемите в България.

Той допълни, че екипът участва в много проекти, включително европейски. Това позволява на младите учени да се сблъскат с истински проблеми и да работят за разрешаването им. Това е едно от нещата, което най-много привлича младите. Също толкова важно е обаче да се скъси дистанцията между науката и бизнеса, което изисква активен диалог между двете страни.

„Учителите играят важна роля в това да мотивират учениците да изследват силните си страни и да ги насърчават да се развиват в сферите, в които са най-силни. Разбира се, науката и бизнесът трябва да отделя време за среща с тези деца“, обясни гостът.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.

Още по темата

Борислав Арнаудов: Обучаваме кадри за бъдещето на енергетиката и транспорта

Капиталови пазари в ЦИЕ 2025: Банките и енергетиката като двигатели на растежа, част 2

Планът за енергетика и климат на България съдържа сериозни пропуски и недостатъци

България и Франция могат да си партнират в ядрената енергетика и сигурността