Отдавна във философията стои въпросът за друг възможен разум. Възможностите за други разумности и интелигенции, различни от човешката, не са нещо ново за философията. Истината е, че от гледна точка на машини и технологии за пръв път имаме изкуствен интелект в този му вид. Това каза проф. Веселин Дафов, ръководител на катедра "Философия" във Философския факултет на Софийския университет, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

„Винаги има рискове едно творение да надрасне стопанина си“, коментира гостът. Например, една земеделска култура, която е обект на генна модификация, може да доминира над останалите сортове. Това може да стане с всяка субектност. Друг пример – в училище можеш да подкрепящ учениците да се развиват, но те да използват това развитие за нещо лошо.

Какво предстои, когато AI надскочи човека

Според събеседника, ако мислим за AI като нещо, което ще има своя субектност, трябва да внимаваме той да не започне да претопява другите видове интелект. Колегите по цял свят и в България поставят въпроса за това дали човешката цивилизация е застрашена. Освен това обаче философите се опитват и да дават отговори.

Моят отговор е, че е нормално хората да правят неща, които са по-силни от самите хора. Това важи за всяко човешко изобретение. Това се прави, защото човекът сам не може да постигне това. Тук е важно да знаем в какво точно изкуственият интелект е по-сила или по-мощна от нас и да признаем това, да се съобразяваме и да обучаваме хората как да боравят с него.

Когато започва разпространението на печатната книга, е имало сходни притеснения – всеки ще може да чете, но ще може ли всеки да използва силата на това. Тази тема не е никак нова и има стопански причини за нея, включително контрол над икономиката и социалния живот. „Всяко средство създава опасности, ако се сгреши с употребата му, но то се прави за доброто на човека“, обясни проф. Дафов.

AI подкрепя или вреди на човешката креативност?

Човешката разумност е същински човешка, когато развива, измисля и изобретява нещо ново. Всяко дете трябва да чуе това и да бъде подкрепено в подобно начинание. В случая това означава да се създадат клубове и кръжоци. Гостът отбеляза, че още по-важно е всяко дете да може да задава въпроси, защото задаването на въпроси, задачи и задания е трудно нещо. По този начин AI подкрепя човешката креативност.

На този етап AI не може да мисли вместо нас, но може да създаде необходимите условия, за да стане едно мислене наистина мислене. Различните форми на AI подпомага процесът на преминаване към същинско мислене. Ако можеш да направиш нещо на ръка или с багер, по-добре с багер.

Паметта на човека е това, чрез което живее идентичността му. Прехвърлянето на информация от компютри към хора е добра новина, но крие рискове. Тези, които свеждат човешкото мислене само до знание, може да се чувстват застрашени, защото има техническо средство, което знае повече от всеки човек. „Въпросът е това знание да преминава към умения и компетенции, което е съвсем друго измерение на интелектността. Това все още не става с транспортиране на информация“, отбеляза проф. Дафов.

Големият въпрос е дали се поддържа идеята за това всеки човек да е в творческа позиция. Ако дадени обществени процеси развиват AI, за да потискат човешката креативност, тогава е въпрос на време цялото това нещо да рухне. „Ако обаче се прави с ясното разбиране всеки един човек да може да твори, тогава става въпрос за добър обществен процес“, коментира гостът.

Той обобщи, че всяко откритие върви след себе си с нормативност. Сходна е ситуацията с автомобилния възход, който изисква регулация и разбиране на смисъла на тази регулация.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.

Още по темата

AI няма да замени трейдърите, но те трябва да се адаптират към новостите

Уолстрийт вижда задаващия се AI балон и залага какво ще го спука

AI ускорява процесите, а 2025 г. е рекордна по киберпробиви и уязвимости

Тръмп подписа указ за ограничаване на щатските регулации върху AI