От умни сензори за язовирни стени до термоядрен синтез без радиоактивни отпадъци 2025 година се очертава като една от успешните за българската наука, белязана от ключови открития в областта на енергетиката и превенцията на бедствия, както и от обръщане на тренда в човешкия капитал и включването на много млади учени. Това коментира академик Чавдар Руменин, ръководител на Центъра за компетентност „Квазар“ при Института по роботика на БАН, в ефира на предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.

Едно от най-значимите приложни открития на екипа през изминалата година е свързано с поведението на твърдите тела при екстремно натоварване. Учените са установили, че при силна едноосна деформация на материали като скали, бетон и камъни, те генерират специфични микро- и наночастици в различни спектри.

Това фундаментално откритие, което граничи с квантовата физика, намира незабавно приложение в критичната инфраструктура.

„На базата на този ефект ние конструираме сензори, които могат да регистрират промени в язовирните стени,“ обясни акад. Руменин. 

Когато нивото на водата достигне критична зона, натискът генерира частици, които сензорите улавят, преди да настъпи авария. Вече има проект и има много широк интерес съм него, каза Руменин.

Технологията е приложима и за мониторинг на остаряващите виадукти и мостове в България, строени преди повече от 40 години. Най-амбициозната цел обаче е проследяването на земетресения чрез следене на напрежението в тектоничните плочи.

„Ако успеем да поставим нашите сензори в зоните на тектоничните плочи, където налягането е колосално преди земетресение, ще можем да получим предварителна информация кога ще бъде това опасно явление", допълни академикът, подчертавайки, че това ще бъде сериозна подкрепа към съществуващите геофизични методи.

Чиста енергия: Българският принос към термоядрения синтез

Втората голяма новина от БАН идва от екипа на академик Никола Съботинов и млади учени от Института по физика на твърдото тяло и Института по електроника. Те са регистрирали нов ефект при облъчване на газообразен хелий с лазер с висока честота, което води до термоядрен синтез.

За разлика от класическите ядрени реакции, този метод обещава по-чиста енергия.

„На базата на тези резултати, ще имаме термоядрено получаване на енергия. Тя няма да съдържа уран, плутоний или други опасни радиоактивни материали. Това е изключително важен резултат, получен в БАН“, поясни Руменин.

За откритието вече е подаден полезен модел и тече процедура за европейски и американски патент. 

Паралелно с това, други учени работят и по теоретичен модел за ядрено устройство, приложимо в роботиката, базирано на ускоряване на верижната реакция чрез високо хидростатично налягане в тежка вода. За реализацията на реални експерименти се търси партньорство с гиганти като Westinghouse и експертите от АЕЦ Козлодуй.

Човешкият капитал и геополитиката на науката

Акад. Руменин отчете засилен интерес на младите хора към научна кариера. Според него движещата сила не е финансова, а възможността за развитие и работа по високотехнологични решения.

"Това което привлича един млад човек е научният резултат, технологичните решения. И ако те са достатъчно атрактивни и той може да намери приложение и да научи нещо ново, това са неща, които му дават възможност да се развива. Младите искат развитие, искат да виждат бъдеще, което да опонира на техните убеждения."

По отношение на глобалната надпревара между САЩ и Китай, Руменин направи паралел със Студената война, но с уговорката, че днес технологиите са на различно ниво.

Когато се инвестират средства за военни цели, това безспорно дава тласък на науката, но крайният продукт са "тенекии и ламарини", коментира той скептично относно фокуса върху отбраната. По-добре е науката да работи за здравеопазването и роботизираните системи в помощ на човека, добави той.

Технологичен трансфер през 2026 г.

Очакванията за 2026 г. са свързани с реалното стартиране на Фонда за технологичен трансфер към Фонда на фондовете. Неговата задача ще бъде да запълни пропастта между „елитната наука“ и реалния бизнес.

„Науката е прекрасно занимание, но трябва да можем да приземим откритията там, откъдето идват парите. Този Фонд на фондовете има отговорната мисия да направи връзката между елитната наука и бизнеса, който ще я внедри. Това за мен е важното и мисля, че през 2026 г. това ще бъде годината именно на тази среща на елитната наука с един работещ бизнес и в нашата страна.“, коментира Руменин.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

Балансираният чревен микробиом е ключът към нашето здраве

Български учен разработва квантов компютър в партньорство с Нобелов лауреат

Румъния и Турция вече предупреждават за трусове, у нас подобна система липсва

Българският бизнес е все по-отворен за младите физици и астрономи