Чревният микробиом и неговата ключова роля за метаболитното здраве и превенцията на хронични заболявания като захарния диабет са във фокуса на изследване, което спечели на д-р Ивета Недева наградата „За жените в науката“ за 2025 г. Други лауреати на тазгодишната награда бяха д-р Блага Благоева за проект в областта на оптичните материали и д-р Ния Тошкова за изследвания върху прилепи. Промени в микробиома могат да покажат риска от диабет и затлъстяване, а изследванията на микробиома могат да доведат до нови, персонализирани подходи в медицината. Това коментира д-р Недева в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов. 

Проектът на д-р Недева се фокусира върху изследването на чревната дисбиоза при лица със затлъстяване и захарен диабет. Както обяснява тя, микробиомът представлява „много интересен свят“ на бактерии, които трябва да бъдат в баланс.

„[Дисбиоза] се стига тогава, когато, респективно, се намалят така наречените добри бактерии с позитивен ефект по отношение на регулацията, на усвоеността на енергия, на глюкозната регулация, на хормоналния баланс, а съответно се повишат тези, които имат негативен ефект.“

Сред "добрите" бактерии са родове като Firmicutes и Bacteroidetes, които регулират биохимични процеси, усвояването на макроелементи (протеини, въглехидрати) и имат позитивен ефект върху здравето. "Лошите" отделят редица неблагоприятни фактори, които пряко водят до метаболитни нарушения и дисбиоза, коментира Недева.

Предсказване на риска oтвъд генетиката

Изследването, подкрепено от програмата „Жените в науката“, цели да разшири обхвата на проучване на микробиома при хора с наднормено тегло и да установи дали най-ранните промени в микробиома могат да предскажат риска от развитие на диабет и затлъстяване, преди те да бъдат клинично диагностицирани.

Макар генетичната предразположеност да е едната страна на монетата, модифицируемите фактори като храненето и двигателната активност са водещата причина за превръщането на захарния диабет в пандемия, коментира Недева.

„Общо взето рисковите лица, които би следвало да потърсят тази ранна консултация с нас, специалисти, са лица, които, освен че имат фамилна [история] за захарен диабет,.. имат един заседнал начин на живот.“

Храни с висок риск и науката за храненето

 Високоенергийни храни, които рязко покачват кръвната захар, и преработени и рафинирани продукти - аксимално обогатени на кристална захар, сладки и пакетирани изделия, т.нар. „джънкфуд“ - са силно рискови храни. Към тях могат да се прибавят храни, при чиято обработка се използват техники като пържене и паниране, защото тогава се образува голямо количество трансмазнини, имащи изключително неблагоприятен ефект върху метаболизма, коментира Недкова.

"За този тип храни доказателството е безспорно, че те имат неблагоприятен ефект, особено когато се консумират ежедневно в менюто на съвременния човек."

Персонализирана медицина и бизнес потенциал

Изследването има огромен потенциал за бъдещото развитие на лечението и превенцията, смята Недева. Ако се успее да се повлияе на микробиома, било то чрез хранителен режим или пре-/пробиотично приложение, това ще доведе до по-ефективен подход в лечението и превенцията.

Пре- и пробиотиците не са универсално средство, предупреждава Недкова.

„[Ефективността] е свързана с индивидуалния профил. Първо трябва да се види какъв е дисбалансът при съответния индивид. Кои съответно щамове са в дефицит, кои са в по-голямо количество. Така че да се прецизира кой тип пре- или пробиотик би бил най-подходящ за него. А не просто да се предписва конкретен като стандартизиран подход при всеки един.“

Този акцент върху индивидуалните резултати и таргетираното лечение показва пътя към бъдеща персонализирана медицина, която може да се превърне в основа на успешен бизнес, базиран на превенция и прецизна намеса.

За жените в науката

В България възможностите за научна работа, особено за жените, са изключително големи благодарение на международни грантове и сътрудничества, смята Недева. 

Но въпреки равнопоставеността, жените все още остават в „сянката на административната работа“ на световно ниво, но е оптимист, че тази тенденция върви в позитивна насока.

      "По последни данни България като жени учени е едно от водещите места в Европа, но същевременно въпреки това, все още в световен мащаб високите академични постове все още се заемат предимно от мъже."

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

Защо е важно да знаем точната си биологична възраст и как да я измерим

Голямата болка на българските зъболекари е административната тежест

Бъдещето на храненето и диетите в ерата на изкуствения интелект

Над една трета от българите над 20-годишна възраст страдат от затлъстяване