Предложеният Бюджет 2026 гарантира на България дългосрочно проблеми. Предвиденото увеличение на данъка върху дивидентите и повишаването на осигурителната тежест, включително вдигането на максималния осигурителен доход, ще влошат бизнес средата и застрашават дългосрочната икономическа стабилност на страната. Това коментира Светлин Наков, съосновател на "СофтУни", в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов. 

Държавният бюджет за 2026 година ще бъде гласуван на първо четене в Народното събрание в петък. Финансовата рамка за 2026 г. е изчислена с дефицит от 3% или 3,6 милиарда евро. Бюджет 2026 година е изчислен с лимит за поемането на нов държавен дълг от 10,5 милиарда евро, който многократно надхвърля изплащането на дефицита и рефинансирането на старите задължения. Данък "дивидент" се покачва от 5 на 10 на сто, а в бюджета на ДОО е предвидено повишаване на осигурителната вноска за пенсия с 2 процентни пункта от 1 януари 2026 г.

Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се повишава до 620.20 евро, колкото ще е новият размер на минималната заплата, а максималният осигурителен доход за всички осигурени лица става 2352 евро.

Според Наков тези бюджетни промени вкарват България в „гарантирана инфлационна спирала“, което означава, че „в идните години всички ще обедняваме. Абсолютно гарантирано“. Повишаването на осигурителната тежест директно ще намали нетните доходи на служителите, добави той.

„Конкретно за моя бизнес какво означава? Означава, че януари месец моите служители ще вземат с 50-60 до 100 лева по-малко, всеки един от тях. Освен, ако аз изрично не ги привикам и им кажа ще ти вдигна заплатата, за да не започнеш да получаваш по-малко, защото ни вдигнаха данъците."

Основният проблем не е в конкретната сума, а в цялостния икономически ефект, коментира Наков.

„Драмата е, че парите на държавата се управляват грешно и се взимат пари от бизнеса, за да се финансират силовите структури. МВР, прокуратура, комисии за репресия и подобни неща. Тази мафиотщина ме притеснява“.

Миграция към сивия сектор и задлъжняване

Политиката по отношение на държавната администрация допълнително утежнява ситуацията. 

„Вдигат заплатите на едни хора в държавата, които не са особено ефективни - самите им организации не са ефективни. Взимат заеми, за да се случи това... Частният сектор, за да е конкуренция на държавата, особено в по-малките населени места, къде тя е голям работодател, трябва и да вдигне заплатите“. 

Този натиск, съчетан с увеличената осигурителна тежест, означава, че „всяка една стока, която се произвежда в България, ще струва повече“, което задвижва инфлационната спирала, която ще води до постоянно обедняване през следващите години, обясни Наков.

Наков очаква, че вдигането на данъчно-осигурителната тежест ще принуди част от коректния бизнес да мигрира към сивия сектор.

„Ще бъдат принудени. Когато опре ножът до кокъла и трябва да решиш - ще затваряш ли предприятието или ще правиш някакви шмекерии. Българинът е адаптивен, ще направи шмекерии."

Вторият вариант е бягане към други държави, добави Наков.

"Ние сме свикнали да борим с проблеми, с пазарни проблеми, с иновации, с конкуренция. Сега се борим и с държавата. Доскоро ни не пречеше целенасочено, в момента вече ни пречи целенасочено и ни репресира. Това е разликата." 

Неефективност на държавните разходи и образованието

Пример за слабата ефективност на държавните разходи може да се види в сферата на образованието, където бюджетът е повишен, но резултатите липсват. Наков, чиято организация оперира в сферата на обучението, не забелязва повишаване на нивото на хората, излизащи от средното образование.

„Това е поредната неефективна система. Не казвам, че има негативен ефект, но със сигурност не дава ефекта, който трябва. В момента хората гледат на учителската професия като на местенце, особено в по-малките населени места, където да се скатаят, където са недосегаеми. Без оглед на резултата, който дават, защото няма диференцирано заплащане.“

Според Наков държавната система не позволява диференцирано заплащане или лесно отстраняване на неефективните кадри. Трябва да има „по-малко държава навсякъде“, включително и в образованието, и по-голям дял на частния сектор, смята Наков.

AI и трансформацията на пазара на труда

Относно навлизането на изкуствения интелект в бизнеса и образованието, Наков подчерта, че AI автоматизира всякакви повторяеми задачи в дигиталния свят като маркетинг, финанси, счетоводство, софтуерна разработка и съпорт.

„Там перспективата е във времето да работят по-малко хора, които имат по-висока ефективност, и повече използване на AI.“

Въпреки че AI повишава ефективността, това няма бързо да доведе до масова безработица, тъй като все още има много сектори за дигитализация, смята Наков. Все пак AI вече отнема джуниър позиции, добави той.

Въвеждането на AI в училищата също е предизвикателство, като основната трудност е възпитанието на отговорно използване на изкуствения интелект – да се ползва като помощник, а не като заместител, каза Наков.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

Надя Шабани: Социални предприятия ще загинат с по-високите разходи за труд

Александър Нуцов, BESCO: Бюджет 2026 ще прогони добри бизнеси от България

ИДЕС: Бюджет 2026 е невъзможен и наказание за коректния бизнес

Приходите в бюджет 2026 г. са неизпълними, разходите - прекалено раздути

България се доближава до негативните бюджетни сценарии на Франция и Румъния