На фона на устойчив растеж на сертифицираните площи, българското биологично земеделие е изправено пред сериозни предизвикателства, свързани с предстоящия Бюджет 2026 и хроничния недостиг на работна ръка. Секторът, който разчита в голяма степен на човешкия труд, ще понесе пряк удар от планираното увеличение на осигурителните вноски и минималната работна заплата. Това коментира д-р Стоилко Апостолов, управител на Фондация за биологично земеделие "Биоселена", в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

„Биологичното земеделие, както и останалото земеделие, няма някаква кой знае каква специфика, но тъй като биопроизводителите ползват доста повече работна ръка, за тях голям проблем е увеличаването на осигурителните вноски."

Предложението за увеличение на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с два процентни пункта, заедно с повишаването на минималната работна заплата, се очертава като основен разходен натиск. Това утежнява ситуацията, тъй като в много региони наемането на неквалифицирана работна ръка става все по-трудно и по-скъпо, особено когато селскостопанският сектор се конкурира с индустриални зони, като например заводите от отбранителния сектор в района на Карлово.

"Това има огромен ефект върху земеделието и специално в отглеждането на рози. Голяма част от операциите като почистване, изрязване на старите клонки на розите вече се прави механизирано... И за брането трудно се намират хора - преди си взимаха отпуск от военните заводи, за да отидат да берат рози и да изкарат допълнително пари, сега вече почти не се намират работници."

В отговор на високите разходи и недостига на хора, все повече биопроизводители се насочват към автоматизация и механизация. Това вече не е екзотика, а необходимост, коментира Апостолов. Започва масово въвеждане на роботи за доене на крави, които заместват тежката, ежедневна работа, и се използват специализирани машини за прибиране на реколтата. 

Устойчив ръст на биоземеделието

Секторът на органичното земеделие в България демонстрира стабилна траектория на развитие, въпреки че все още има път да извърви към постигане на националните си цели. Данните за периода 2023-2024 г. показват ръст от 30% на сертифицираните площи.

Към 2024 г. общата площ, заета от биологично земеделие, достига приблизително 200 000 хектара (или 2 милиона декара). Това представлява около 4% от общо използваната земеделска площ (УЗП) на страната. На този фон, Националната стратегия за сектора си поставя амбициозната цел за достигане на 5% дял от УЗП до края на 2025 г.

По отношение на културите, България поддържа сравнително балансиран микс от зърнено-житни и маслодайни култури, но се наблюдава силно увеличение на фуражните култури и ливадите/пасищата, което е свързано с подпомагането на биологичното животновъдство.

"Българска особеност е, че сме шампиони в Европа и в света по брой на сертифицирани пчелни семейства," подчерта Апостолов.

Единствената слаба точка остава производството на зеленчуци, което е с много малък дял от общата сертифицирана площ.

Климат и пазар: адаптация и потребителско търсене

Климатичните промени вече водят до промяна на културите. Докато киви вече се отглежда и в Софийското поле, в южните части на страната вече се появяват маслини и нарове, култури, традиционни за по-южни държави като Гърция. Експертът обаче предупреждава, че адаптацията на българските производители се случва „много бавно“.

От гледна точка на пазара, потребителското търсене остава силно, дори на фона на високата инфлация. Макар да липсват официални статистически данни, данните от големите доставчици са показателни:

 "Един от най-големите доставчици на храна в София каза, че вече 12% от портфолиото му са биопродукти... Търсят непрекъснато доставчици. Българско био мляко не достига," посочи Апостолов, което е ясен знак за ръст на продажбите.

Ролята на Европейския съюз и стабилните политики

Добра новина за сектора е наличието на Национален план за развитие на биологичното земеделие до 2030 г., одобрен през февруари 2025 г., който разписва цели, срокове и бюджет. Освен това, изпълнението на Стратегическия план за ОСП е подсигурено с 60% национално съфинансиране, което значително подобрява финансирането на мерките за сектора.

Европейската комисия категорично настоява плащанията за биоземеделие да се запазят като задължителен елемент в бъдещия програмен период, признавайки безспорния принос на сектора към екологичните цели и целите за климата, коментира Апостолов.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

Мисията на биоферма "Розино": Шанс за български Прованс

Детски градини, училища и новата ОСП ще са „моторите“ за ръст на биопроизводството у нас

Биовъглени и агриволтаици: как България може да навакса с устойчивото земеделие