На фона на политическото напрежение между София и Скопие, неправителственият сектор продължава да инвестира в изграждането на трайни мостове на разбирателство, фокусирайки се върху най-младото поколение. Културният обмен е ключов за отношенията между България и Северна Македония, коментира Александър Петров от Фондация „Българска памет“ в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

Фондация „Българска памет“ от години работи за подобряване на диалога, като дава „път на младите да се срещат, да общуват помежду си и да развиват приятелство и разбирателство“, каза Петров.

В центъра на скорошните инициативи е пренасянето на световното събитие за детско изкуство „Малък битолски Монмартър“ в България.

„Искаме да свържем живота на децата от Северна Македония, от другата страна на границата, с България... Това събитие ни даде мотивация да го пренесем в България. И за четвърта година, преди няколко дни, приключи поредното издание в София и в Пловдив.“

В рамките на събитието, 15 деца от студио „Свети Кирил и Методий“ от Битоля рисуваха заедно с 15 млади български художници от района на Родопите. Те създадоха 120 картини, демонстрирайки, че изкуството е изключително положителна инвестиция в бъдещето, каза Петров.

Дразгите са само на политическо ниво

Според Петров този тип обмен доказва, че разногласията са изолирани на политическо ниво. Фондацията организира многобройни семинари, в които деца от историческата българска диаспора (включително от Северна Македония, Молдова, Украйна, Сърбия и Албания) се срещат в България.

"Вижда се как след първия ден те започват да говорят на един език без абсолютно никакво объркване помежду им, с приятелства. И всъщност виждаме как тези дразги между двете страни са на изключително и само политическо ниво и не бива и не трябва децата да стават заложници на такива спорове.“

Артистите активно търсят сътрудничество: „Те продължават да говорят за изкуство. Те си обсъждат картините, обсъждат различни техники.“ Тази година, под мотото „големите дават знанията си на по-малките“, напредналите деца показваха на начинаещите различни техники, изграждайки дух на взаимопомощ и споделяне, добави Петров.

Застрашен ли е културният обмен от AI?

В ерата на изкуствения интелект (AI), възниква въпросът дали традиционните форми на изкуство не са застрашени. 

„Смятам, че едното няма да измести другото. Дори смятам, че в този свят на изкуствен интелект, който е залял почти всички сфери, ще започне да има много по-голяма жажда за естественото", каза Петров. "Дори и сега да има по-голям наклон към използване на изкуствен интелект, това в един момент ще направи естественото много по-ценно.“

Инвестиция в демографията и Албания

Фондация „Българска памет“ разширява обхвата на дейността си, фокусирайки се и върху борбата с демографската криза и подкрепата за историческата диаспора в Албания. Фондацията подкрепя инвитро процедури чрез сътрудничество с Фондация „Искам бебе“.

Наскоро български специалисти, съвместно с дружеството за българо-албанско приятелство, проведоха безплатни консултации за семейства с репродуктивни проблеми в албанския град Корча, разказа Петров.

Фондацията организира прегледи в Мала Преспа – най-бедният регион в Албания с коренно българско население. За трета поредна година, български лекари прегледаха над 350 души, което е изключително важно поради ограничения достъп до специализирани медицински услуги в региона, каза Петров.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

Изложба ще опита да изгради културен мост между София и Истанбул

Бъдещето е ръчно: Занаятите в ерата на AI търсят човешката следа

Градското изкуство дава живот на улиците, но понякога отнема достъпността им