Санкциите върху „Лукойл“ и „Роснефт“ не са изненада. След нападанието над Украйна много западни фирми спряха да работят с тези компании, макар и американските да продължиха под определени условия. Натискът на САЩ върху Русия се увеличава постепенно. Това каза Симеон Белорешки, енергиен експерт, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Роселина Петкова.

Скорошното намаление на цените на петрола беше свързано с украинските удари над руската промишленост. Възможно е да не видим голямо сътресение при цените. По-интересни са действията на българското правителство, което преди няколко дни направи промени в законите, свързани с концесията.

Санкциите срещу „Лукойл“ и „Роснефт“

Търговията на руски петрол към Индия ще минава през посредници. Това обаче намалява приходите, тъй като посредниците взимат част от печалбата. „Точно това е целта на санкциите – да затруднят Русия и тя да не може да финансира войната в Украйна“, коментира гостът.

Според събеседника през 2022 г. въглищните централи са работили на пълни обороти, но това се е дължало на геополитическата несигурност. Сега те работят само 24% от времето, което е огромна неефективност. Навлизането на ВЕИ оказва огромно влияние на пазара.

Енергийният преход в Китай

В Китай въглищните централи са с коефициент на полезно действие до 45%, докато у нас процентът е под 30%. В този ред на мисли Китай наистина прави енергийният преход както трябва. „Китай спазва споразумението в Париж, но е предупредил, че през 2030-та година ще имат пик на вредните емисии“, отбеляза Белорешки.

Той допълни, че декарбонизацията увеличава потреблението на електричество, което е за сметка на намаляване на въглища, газ и петрол. Големият въпрос е какви мерки ще предприеме България и какво ще направи с въглищните си централи. Една възможност е да поемат ролята на „резервни мощности“. Липсва стратегия не само за мините и ТЕЦ-овете, а за декарбонизацията изобщо.

Има ли България стратегия?

Има всички предпоставки консумацията на ток в България да расте. В момента, в който цялата тежест падне върху „ТЕЦ-Марица Изток“, трябва да сме наясно, че за емисиите ще се заплаща. „Бездействието спрямо хората, работещи в мините, е несправедливо. Казаха и се обещаха много неща, но почти нищо от това не беше спазено“, сподели събеседникът.

Има натрупан световен опит, от който да вземем пример. Австралия е преминавала през сходни проблеми. Хората с право смятат, че се извършва несправедлив преход, защото те остават без работа, а големите играчи продължават да замърсяват и генерират приходи.

Енергийният преход се решава на парче. Газът е много по-рисков, когато говорим за национална сигурност. „Преходът трябва да е свързан с цялостната декарбонизация на държавата, а такава дискусия липсва на държавно ниво. Много по-често се занимаваме с лобистки интереси, а липсва цялостна визия“, категоричен е гостът.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.

Още по темата

Най-големият миньор задържа въглищата си твърде дълго

Дъждовете в Китай падат в критичен момент за язовирите и пазара на въглища

Германия ще трябва да каже "сбогом на въглищата" доста по по-късно от предвиденото

Соларните паркове са произвели повече енергия от въглищата в ЕС през 2024 г.