Внушенията за провал на бюджетите за 2025 и 2026 г. са предимно политически оцветени и ако има политическа стабилност за приемане на нужните реформи, няма да има особени сътресения. Данните към края на август сочат за 1.24% от БВП дефицит и се чакат плащания от ЕС по Плана за възстановяване и устойчивост. Но тези плащания са обвързани с конкретни обещания за реформи, коментира Димитър Събев, икономист в Института за икономически изследвания при БАН, в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

"Ако плащанията по ПВУ дойдат в България, ще се вместим комфортно в 3% дефицит. Това е много добър резултат за страна в растеж като България ... Бюджетът за 2025 година беше формиран нереалистично с раздути приходи и разходи от двете страни по 8-10 млрд. лева. Мисля, че точно така ще завърши и в момента."

В момента тече секторно пренастройване в производството в България, като част от него може е свързано с влизането в еврозоната, коментира Събев. Най-зле се представя секторът на въглищната енергия с около 76% спад при въглищата за последните 30 месеца; има завиден ръст във фармацията и металите.

Ако гледаме позитивно, българската икономика преминава към предавка със сектори с по-висока добавена стойност заради покачената цена на труда, каза Събев.

"По отношение на финансите, гледайки даните за платежния баланс, можем да видим едно чувствително изтичане на капитали от България, което пак бихме могли да погледнем и оптимистично, защото именно влизането на България в еврозоната ще доведе до едно изсветляване на икономиката, което в крайна сметка е желано за всички. И това изсветляване е свързано с пренастройване на парични потоци."

Нобелова награда за растеж

Събев коментира и Нобеловата награда по икономика и един от отличените икономисти - Джоуел Мокер, който изследва стопанската история и индустриалните революции. Мокер показва, че растежът на БВП по време на индустриалната революция в края на 18-и и началото на 19-и век във Великобритания не води директно до повишаване на заплатите и стандарта на живот на заетите

"Имаме едно много характерно скъсване на тази връзка ръст на БВП, ръст на доходите на населението... Защото икономическото развитие и икономическият прогрес, той е безполезен, даже вреден, ако няма институциите, които да го разпределят между населението. Той е прираст на продукцията, която може да обсеби примерно от 500 или 1000 души, точно както се случва в момента в глобален план с техническата революция."

Едно общество се нуждае не само от повече икономическа продукция, но и от начини тя да се разпределя до всички, за да няма задълбочаване на неравенствата, коментира Събев.  

Какво е посланието на Нобеловата награда за мир за Мария Корина Мачадо от Венецуела може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

МВФ: Световният публичен дълг ще надмине 100% от БВП до 2029 г.

БСК: Производителността, не популизмът, трябва да определя минималната заплата

Бюджет 2026: Стимули за иновации и растеж, вместо нова тежест върху труда

Разходите за персонал в държавата достигат рекордни нива