Над 300 000 българи инвестират в крипто, с новия закон броят им ще расте
Димитър Делчев, учредител на ПАН Блокчейн асоциация, в „Бизнес старт“, 25.06.2025 г.
Обновен: 23 June 2025 | 17:54
Автор: Емил Соколов
Законопроектът за пазарите на криптоактиви, който беше приет окончателно от Народното събрание в петък (20 юни), създава условия за сигурност и предвидимост в този сектор. Близо 300 000 са притежателите на криптоактиви в България в момента, като с влизането в сила на закона се очаква броят им да се увеличи. Това каза Димитър Делчев, учредител на ПАН Блокчейн асоциация, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.
Комисията за финансов надзор ще бъде компентеният орган по отношение на регулацията на криптосектора. Ако досега НАП и ДАНС се занимаваха основно с тази дейност, то КФН вече става основният орган, който ще регулира всички издатели на криптоактиви, борси за търговия с криптоактиви и съответно ще защитава интересите на инвеститорите, обясни гостът.
Според него КФН има капацитет да извършва тази дейност покрай надзора на капиталовите пазари. В други държави има различна практика – в Малта, например, е създаден самостоятелен орган (комисия), който регулира криптосектора и там вече се регистрират доставчици на криптоуслуги и издатели на криптоактиви. Това даде преднина на Малта и на други държави спрямо България, коментира Делчев.
„Новият закон ще позволи на криптобизнеси от цял свят (които имат интерес) да се регистрират в България и да оперират в целия Европейския съюз. Държавите в момента се състезават да привлекат участници от криптосектора. В световен мащаб този пазар се оценява на 3,2-3,5 трилиона долара (бел. ред. - пазарната капитализация на всички криптовалути), с бърз темп на развитие. В България криптосекторът e около 12 милиона лева (оборот на месец), но тепърва ще се развива, особено с приемането на закона и с прилагането на европейския регламент MiCA у нас.“
Дигиталните пари и активи ще стават все по-разпространени в бъдеще. Светът върви към токенизация – и на парите, и на недвижимите имоти, с цел по-лесен оборот, по-лесно прехвърляне, каза още Димитър Делчев. Той обясни, че между първо и второ четене в Народното събрание са отпаднали текстове от законопроекта, които са щели да доведат до хаос. Законът, който ще влезе в сила, е много по-добър от варианта, който беше внесен в парламента. От гледна точка на потребителите, на инвеститорите в криптоактиви, има доста повече сигурност, допълни той.
Законопроектът за пазарите на криптоактиви прави следното разграничение – ще има токени за електронни пари, токени, обезпечени с активи, както и други криптоактиви. Предвиждат се отделни процедури за публично предлагане и/или допускане до търговия на двата вида токена и съответно на другите криптоактиви.
Тук трябва да направим едно предупреждение: законът няма да предотврати измамите с криптоактиви. Не е изключено някой да представи определен токен, че е свързан с даден актив, а това да не е така. Нужна е повече информираност, четене или да се обърнете към консултант, за да сте сигурни, че това, което ви се предлага, е криптоактив, който няма да се срине утре, обясни Димитър Делчев.
„Законопроектът донякъде ограничава свободата в криптосектора. Издателите на криптоактиви ще трябва да докажат стойността им. От тази гледна точка вие няма как да купите нещо и то да се окаже после, че не струва нищо, стига издателят да е регистриран и да е в светлия сектор. Това дава голямо спокойствие за гражданите, както и за институциите.“
Регламентът MiCA предвижда капиталови изисквания за издателите на криптоактиви. Ще има и механизми, които да минимизират риска от промени в цените на стейбълкойните, каза още събеседникът. И добави, че не се предвижда специален фонд за гарантиране на средствата в криптопортфейлите в случай на фалит на криптоборса или доставчик на криптоуслуга, както е при банковите влогове.
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.