В момента има два отворени прозореца за привличане на учени в Европа. Великобритания изгуби голяма част от европейските си студенти и вече има отлив от преподаватели. Вторият прозорец, разбира се, го отвори Тръмп, който „влезе с бутонките“ на много университети. Бяха забранени най-различни проекти, което е причина много американски учени да си търсят ново място под слънцето. Това каза доц. д-р Тодор Ялъмов, зам.-декан на Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

Традиционно интересът на американските студенти към Европа е нисък. Има американски програми като Fullbright, които финансират идването на американски учени в Европа. Ако в САЩ можеш да предложиш проект с описание от 10 страници, в Европа трябва да са 100. Последните пет години Европа започна да се учи от добрите практики в САЩ, така че да позволява и по-рискови проекти. Ако политиката на Тръмп да бъде цензор продължи, има голяма вероятност по-либерални учени да изберат Европа.

България работи с организацията „Citizens for Bulgaria“, която обединява икономисти и други преподаватели в социалните науки. По този начин се опитваме да привличаме българи от чужбина и го правим активно с помощта на различни проекти. „Има национални инструменти за привличане на таланти, но все още те са скромни на фона на 500-те милиона евро, планирани от ЕС“, коментира гостът.

Според събеседника българските университети в момента са конкуренти на утвърдените изследователски институции в Европа. Например, един грант от един милион се усвоява на 87-88%, докато в един френски или немски университет реалните пари, които се завъртат е около 40%. Това се дължи на данъчно-осигурителната политика.

„Не е реалистично обаче да смятаме, че сме конкуренти във всички сфери. Дори да имаш база, ако нямаш обучени кадри и партньорства с бизнеса, ефектът ще е ограничен. Има страхотни екипи в областта на химията и микроелектрониката. В България се правят чипове за електрически автомобили“, обясни доц. Ялъмов.

Проблем е, че изискванията ни за научно израстване не са хармонизирани с Европа. В много области законът и НАЦИД предполагат писането на книги. Имаме страхотни учени в чужбина, които не можем да привлечем, защото нямат издадени книги. Рейтинговите системи в университети като Оксфорд и Кеймбридж измерват публикациите в най-добрите академични журнали и списания.

Намирането на дългосрочна позиция в Европа обаче е по-трудно и повечето договори са краткосрочни. Финансирането за млади учени цели да осигури условия добрите учени да останат в Европа. В България сме по-либерални в това отношение. „Това е конкурентно предимство за привличане на чуждестранни млади учени в нашите университети. Интернационализацията е много важен аспект за създаването на качествена наука“, отбеляза гостът.

Инициативата за създаване на обща европейска диплома ще отнеме време. Единният пазар е още фикция в сферата на образованието. В момента българското образование е по-регулирано от фармацията. „Ако не либерализираме обмена и не създадем единна образователна валута, това ще продължи да е проблем“, категоричен е доц. Ялъмов.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.

Още по темата

Науката и иновациите в Европа страдат от липса на фокус, а не на финансиране

Науката и бизнесът в България трябва да спрат да говорят на различни езици

Науката е близо да позволи масов живот до 100 години, но в богатите страни

Как програма за новатори и предприемачи цели да подпомогне науката и бизнеса?