Газовата криза в България от 2009 не може да се повтори

Кирил Темелков, заместник - председател на Българска газова асоциация, в „Бизнес старт”, 18.01.2022

13:30 | 18 януари 2022
Обновен: 17:15 | 18 януари 2022
Автор: Зорница Крушарска

Сценарият от 2009 година е много малко вероятен да се случи сега в България, ако заради риска от конфликт между Русия и Украйна  доставките на руски природен газ в България бъдат ограничени. Това каза Кирил Темелков, заместник-председател на Българска газова асоциация в предаването „Бизнес старт” с водещ Христо Николов.

"Сега не сме зависими само от входа на Украйна. През 2009 година спря този вход и настана голяма криза", посочи Темелков.

Случващото се обаче между Русия и Украйна безспорно ще повлияе на газовите пазари. България има разписани правила за действие при евентуална газова криза, каза Темелков и изрази надежда, че министерството е започнало подготовка за такъв сценарий.

Последните данни са, че около 14 млн. куб. метра на ден е консумацията в България при пиково потребление през студените зимни месеци. Това означава, че количествата само от Азербайджан и находището в Чирен не са достатъчни. Необходимо е да има и други източници. За радост, такива източници има. Това са терминала за регазификация в Гърция на остров Ревитуса, друг вариант е през терминалите в Турция, които имат много голям капацитет и България има техническа и технологична  възможност за захранване на природен газ от Турция и  дори получава в момента през т.нар. Турски поток природен газ от Турция.

„Имаме съществуваща връзка с националната преносна мрежа на Турция, а тя има присъединени към нея пет терминала на природен газ”, каза Темелков.

Печелившите страни от високите цени на природния газ са САЩ, Русия и Иран, това са страните с най-голям добив и при тях разходите за добив не са се изменили съществено.

Обявените капацитети по пътя на газа през новия интерконектор между България и Гърция, по който трябва да се получава цялото количество азерски газ, осигуряват възможност да се повишат тези доставки за България. Оттук се поставя въпроса каква е причината, за да не могат да се осигурят. Основният договор е бил с възможност за алтернативни точки, но впоследствие е подписан анекс, който е премахнал тази възможност. Не сме наясно какви са мотивите за това нещо, но те трябва да бъдат установени. Кои са ограниченията, които налагат това, че не може да достигне този газ до нас. Много общо са дадени обясненията, че това е търговска тайна, каза Темелков. 

„Булгаргаз е изключително съществено звено и винаги трябва да се грижим той да може да бъде участникът, формиращ пазара в България, но не и да се твърди, че „Булгаргаз” е този, който чрез монопола си поддържа цените в България. Трябва да се осигури конкуренция на пазара, така че да получим най-добра цена при най-добри услуги. Това е нашият призив, който винаги сме заявявали".

„Булгаргаз” в момента няма ясни приети вътрешни правила как освобождава количества. Програмата за освобождаване на количествата е направена така, че се решава само в един кабинет как ще бъдат освободени количествата. Това не е редно".

Още за особеностите на българската енергийна криза, за свободния пазар на природен газ и регламентите и необходима ли е промяна при ценообразуването на Обществения доставчик може да видите във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт” вижте тук.