Тръмп иска най-ниските лихви. Пазарът вече му ги дава
Графика на деня, 28.09.2026 г.
Обновен: 28 September 2026 | 16:21
Редактор: Bloomberg TV Bulgaria
Когато президентът Доналд Тръмп заяви този месец, че САЩ трябва да плащат най-ниските лихвени проценти в света, се оказа, че това не е толкова трудна заявка.
Всъщност по-голямата част от кривата на доходността на американските държавни облигации вече предлага най-ниските доходности сред държавните дългови инструменти на развитите пазари, когато се хеджират спрямо долара. Това е една от причините доходността в САЩ да остава близо до най-високите си нива от десетилетия насам.
Доходността в дългосрочния сегмент на кривата на американските държавни облигации е на най-високите си нива от десетилетия, както и тази на други ликвидни държавни дългови инструменти от развитите пазари, но когато държавните облигации се хеджират обратно в долари, те са дълговите инструменти с най-ниска доходност наред с германските.
Доходността както на японските, така и на британските дългови инструменти е по-висока след валутно хеджиране, което е необходимо предвид различаващите се икономически режими.
Президентът Тръмп заяви, че САЩ трябва да плащат най-ниските лихвени проценти в света, но пазарите на лихвени проценти определят цените въз основа на валутата Доходността на държавните облигации се определя предимно от фундаментални фактори и опасения относно глобалната фискална ситуация на държавите.
Анализаторите смятат, че президентът е получил това, което е искал, тъй като трежъритата са дълговете с най-ниска доходност. За да привлекат купувачите към американския дълг, а не към алтернативни инструменти, доходността трябваше да се поддържа на нивото на другите държавни облигации.
Когато сравним доходността на американските държавни облигации в други валути, като например еврото, картината е малко по-различна – доходността на 10-годишните американски облигации е с около 30 базисни пункта по-висока от тази на германските.
Въпреки това някои посочват, че доходността на САЩ е по-висока от тази на италианските държавни облигации, които имат по-слаба кредитна перспектива по почти всеки възможен показател.
Когато обаче изразим тези облигации в една и съща валута, доходността на италианските облигации е с 60 базисни пункта по-висока от тази на американските държавни облигации. Това е добър знак за САЩ, тъй като съотношението на дълга към БВП в Италия е 140%, докато в САЩ е 127%.
Доходността на 10-годишните американски облигации е с 30 базисни пункта по-висока от тази на германските, което също е логично, тъй като дълговото бреме на Германия е едва 65% от БВП.
Анализаторите смятат, че намаляването на склонността на частните чуждестранни инвеститори да поемат риск, свързан с държавните ценни книжа на САЩ, през изминалата година отразява по-скоро наличието на различни алтернативи, отколкото липса на доверие в тях.
Глобалното разпродаване настъпи на фона на силна икономика и растящи цени на енергията, което принуди централните банки да се опитат да забавят инфлацията.
Частните инвеститори са склонни да поемат пазарен риск, за разлика от официалните институции като централните банки, които обикновено поемат по-малко пазарен риск, така че именно разпродажбите от страна на частните инвеститори е това, което притеснява анализаторите.
Държаните в Европа (с изключение на Обединеното кралство) американски държавни облигации са двойно повече от тези на Китай и Япония, взети заедно, и са предимно в ръцете на частни инвеститори.
Потоците от чуждестранни частни инвеститори, които са чувствителни към цените и се ръководят от пазарния риск, обикновено имат по-голямо значение от официалните купувачи, които са по-малко чувствителни към цените и не поемат голям риск, свързан с дюрацията.
Анализаторите смятат, че чуждестранните частни купувачи вероятно изчакват подходящ момент за влизане на пазара, за да заемат позиции с дълъг матуритет, след като през тази година по време на разпродажбата са претърпели загуби при оценката по пазарна стойност.
Техническите фактори могат да определят част от разликата в доходността след хеджиране, като разходите за ликвидност и валутно хеджиране съставляват значителна част от относителната стойност на облигациите в една и съща валута.
Много, ако не и повечето инвеститори, хеджират на портфейлна основа, като използват краткосрочен валутен хедж, но най-точният начин за сравняване на държавните облигации е чрез напълно хеджиран междувалутен суап на активи.
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.