Китай може да замени иранския петрол с руски заради санкциите на САЩ

Русия може да се окаже неочакван бенефициер от затягащата се икономическа примка около Иран, тъй като вторичните ефекти от по-строгите санкции на САЩ подтикват Китай да потърси алтернативен източник на суров петрол на север.

Китай е най-големият купувач на ирански петрол, но иранският суров петрол стига едва за 7% от неговото потребление, което дава на Пекин свобода на действие и мотивация да се възползва от руските нефтопроводи при значителна отстъпка. По-евтиният руски петрол е от полза и за китайските рафинерии като Sinopec, които могат да се възползват от по-високите маржове при рафинирането.

Наложените от САЩ вторични санкции срещу купувачите на ирански суров петрол представляват значителна заплаха за основния източник на приходи на Техеран, като засилват рисковете, свързани с предлагането, за ключовите му търговски партньори.

Още по темата

Сделката за петрола на Венецуела ще има дългосрочни последици по целия свят

Китайските петролни компании се адаптират към електрическото бъдеще на страната

Съгласно тези протоколи за прилагане всяко чуждестранно юридическо лице или държава, закупуващо ирански суров петрол, рискува да попадне в санкционните списъци на САЩ, включително и независимите китайски нефтопреработвателни предприятия.

Износът на ирански суров петрол спадна до около 1 милион барела на ден през юли, спрямо пиковата стойност от близо 2 милиона барела дневно през март 2026 г. По-строгото прилагане на санкциите може да доведе до срив на иранския износ до нула, тъй като купувачите се отказват от суровия петрол на изгодни цени.

По-строгото прилагане на санкциите от страна на САЩ би оказало неблагоприятно въздействие върху китайските рафинерии, което би накарало Пекин да преосмисли структурата на вноса си на петрол. Китай, най-големият купувач на ирански суров петрол, понастоящем поема 80–90% от морския износ на Иран, което през юли се равняваше на около 800 000–900 000 барела дневно.

Тези обеми обаче съставляваха едва 7,5% от общия внос на суров петрол в Китай, възлизащ на около 12 милиона барела дневно през същия период. Вторичните санкции биха могли да накарат купувачи като Китай да се обърнат към алтернативни доставчици, включително Саудитска Арабия, Ирак и Русия.

Вносът на руски суров петрол в Китай достигна над 3 милиона барела на ден през февруари чрез нефтопровода „Източен Сибир – Тихи океан“ и западните нефтопроводи. Въпреки това, според изчисленията на BI, през юли той е възлизал средно на едва 2 милиона барела на ден, което се дължи на комбинация от по-слабо вътрешно търсене и напълно запълнените стратегически петролни резерви на страната.

Още по темата

Сделката на Тръмп за петрола на Венецуела напомня на неоколониализъм

САЩ поемат контрол върху 65 млрд. барела петрол във Венецуела

Предвид по-големите отстъпки и по-надеждния транспорт, анализаторите виждат възможност Китай да увеличи капацитета си за закупуване на руски суров петрол с до 1,5 милиона барела на ден през 2026 и 2027 г.

Мрежата от нефтопроводи и газопроводи между Китай и Русия осигурява известна степен на независимост от прекъсвания в доставките на суров петрол от Близкия Изток. Китай внася около 700 000 барела на ден, или 35 милиона тона годишно, чрез нефтопровода „Източен Сибир – Тихи океан“ (ESPO). Допълнителни 900 000 барела на ден, или 45 милиона тона, биха могли да бъдат доставяни до рафинериите в североизточен Китай чрез тръбопровода ESPO до експортния терминал в Козмино. Такова действие би позволило на Китай да намали дефицита си в доставките.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.