Кои китайски компании си оспорват лидерството при хуманоидните роботи
Графика на деня, 28.08.2026 г.
Редактор: Bloomberg TV Bulgaria
Agibot превърна надпреварата при хуманоидните роботи в двубой с Unitree, карайки останалите производители от топ 5 да разчитат на по-тясно профилирани стратегии. По оценки на Smart Analytics Global доставките на Agibot през първото полугодие на 2026 г. са скочили с 562% спрямо същия период на миналата година, достигайки 8 400 броя. Това увеличи пазарния ѝ дял от 25% на 44%. За същия период Unitree е доставила 5 900 робота (31% дял). Двете компании държат общо 75% от пазара, докато Galbot, Ubtech и Leju си делят около 12%.
Световните доставки през 2026 г. могат да надхвърлят 60 000 броя (почти троен ръст) с общи приходи от около 1,6 млрд. долара. Продуктовият микс се променя бързо – Ubtech добавя ултрабионичните роботи от серията U, а на пазара навлизат и модели за лични асистенти. Въпреки това обемът през 2026 г. ще остане базиран главно на промишлени и търговски приложения с доказани двуноги и колесни конструкции (над 70% от доставките през H1).
Продажбената структура и рентабилността на Agibot биха подкрепили висока оценка при първично публично предлагане (IPO), ако данните потвърдят, че пълноразмерните хуманоиди са формирали поне 75% от продажбите ѝ през 2025 г. (за сравнение: 69% при Leju, 51% при Unitree и 41% при Ubtech). При отчетени приходи от 1,05 млрд. юана, продажбите на хуманоиди на Agibot се изравняват с тези на Ubtech (821 млн. юана) и Unitree (868 млн. юана), въпреки по-малката база на компанията.
При рентабилността се наблюдава разминаване: Unitree реализира 278 млн. юана нетна печалба през 2025 г., докато Ubtech и Leju са на загуба. Положителните финансови резултати подкрепят оценката на Agibot, докато евентуални загуби биха увеличили зависимостта ѝ от пазарната експозиция на хуманоидите. Поради ограничените или нестабилни печалби в сектора, съотношението цена/продажби (P/S) предоставя по-надежден еталон за съпоставимост между листвани компании и такива пред IPO.
Целта на Unitree за 10 000–20 000 доставени хуманоида през 2026 г. предполага ръст от 2 до 4 пъти спрямо 5 511 броя през 2025 г. Само постигането на горната граница обаче би съответствало на прогнозата за утрояване на доставките в Китай до над 62 500 броя. В противен случай пазарният дял на Unitree може да се свие наполовина – до около една шеста през 2026 г. спрямо почти една трета през 2025 г.
Конкуренцията се засилва: минималните цели на водещите производители общо надхвърлят 90 000 броя (1,5 пъти над прогнозата на GGII за целия сектор). За да защити позицията си, Unitree ще трябва да изпълни максимума от заложеното.
Реалното производство и продажби ще имат по-голямо значение от обявените капацитети – още повече че подобно съпоставяне може да надценява конкуренцията, тъй като данните на съперниците често смесват капацитет, реално производство и различни видове роботи (например роботите-компаньони на Ubtech са изключени от производствените ѝ планове).
Ubtech има най-силно ориентираната към индустрията структура на продажбите сред трите компании, макар различието в категориите да затруднява прякото сравнение:
Предстоящите през септември доставки на потребителската серия UWORLD U1 на Ubtech биха могли да променят структурата за 2026 г., но смесените отзиви и несигурното изпълнение на поръчките сочат за по-скоро умерен ефект. Agibot също генерира значими индустриални продажби, но за тях липсва съпоставима информация.
Възхождащите високотехнологични сектори в Китай се превръщат във все по-важен двигател на растежа, но все още нямат мащаба да носят цялата икономика. Според Bloomberg Economics високотехнологичните индустрии (включително изкуственият интелект) и „зелените“ технологии ще съставляват 20% от БВП през 2026 г., с потенциал за 25% до 2030 г.
Извън технологичната сфера обаче перспективите остават мрачни. Дълбоко вкоренената „инволюция“ (свръх конкуренцията) свива маржовете, подхранва тревожността на работното място и потиска инвестициите и потреблението. Външно търговско-технологичното разделение със САЩ заплашва критичните трансгранични потоци от стоки, иновации и таланти. Преодоляването на тези предизвикателства ще изисква по-смели реформи.
Бумът в AI стимулира инвестициите по две основни линии: фирмени капиталови разходи за хардуер/софтуер и държавни инвестиции по инициативата „Шест мрежи“ (ключова инфраструктурна програма в настоящия петгодишен план). Брутното капиталообразуване е добавило 1,7 процентни пункта (п.п.) към ръста на БВП през първото полугодие на 2026 г. (спрямо 0,8 п.п. през 2025 г.), като генерираното от AI търсене е допринесло с около 0,6 п.п.
Въпреки това инвестициите в дълготрайни активи са спаднали с 6,7% на годишна база за първите седем месеца на 2026 г. Това показва продължаващ спад в нетехнологичните сектори (особено имоти и традиционна инфраструктура) – тенденция, която ще се запази в хода на прехода на Китай от модел, движен от недвижимите имоти, към икономика, водена от технологиите.
Бързият напредък на Китай в генеративния AI и хуманоидната роботика може да доведе до устойчив ръст на производителността и да компенсира структурните пречки от геополитическото разделение и демографския спад. В момента общата факторна производителност на глава от населението в Китай е около 50% от тази на САЩ, с потенциал да достигне 60–70% до 2050 г. До постигането на пълна технологична самодостатъчност обаче, по-дълбокото геополитическо разграничаване остава основен риск пред тази конвергенция.
Друг риск е обществената съпротива. Страховете от съкращения могат да забавят навлизането на AI. Китай е по-малко изложен на риска от автоматизация чрез генеративен AI в сравнение с развитите икономики, но ускореното внедряване на хуманоидни роботи представлява пряка заплаха за работната сила в производството.
Дългосрочната прогноза за Китай се основава на три основни предпоставки: Пекин запазва фокуса върху технологичното развитие, водено от AI. Второто е правителството продължава структурните реформи (макар и с бавно темпо). И третата предпоставка е отношенията със САЩ се развиват в рамките на контролирано и стабилно разграничаване.
Като цяло рисковете от изоставане спрямо заложените политики надвишават възможностите за позитивни изненади. Настоящият петгодишен план (2026–2030 г.) потвърждава приоритета върху технологиите, но дава по-малко ясни сигнали за по-широки структурни реформи.
При подходящи мерки за укрепване на доверието китайската икономика все още може да поддържа ръст от около 4% годишно през следващото десетилетие. Оптимистичният сценарий за възстановяване – стъпващ върху мащаба на пазара и прагматизма – остава реалистичен, но за реализирането му са необходими по-решителни политически действия.
Материалът има информативен характер и не представлява съвет за инвестиционно решение!
Вижте целия коментар във видеото!
Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.