Факторното инвестиране: задава ли се голяма ротация?
Графика на деня, 19.08.2026 г.
Редактор: Bloomberg TV Bulgaria
Волатилността на фактора „импулс“ вече е малко под пика си от времето на финансовата криза. 24-месечната волатилност е 21,1%, което е повече от двойно спрямо приблизително 10-те процента, отчетени в началото на годината, и е близо до максимума от около 22% през средата на 2009 г.
Волатилността, измерена при други времеви хоризонти, показва подобен модел. Други фактори, включително „размер“ и „стойност“, също отчитат повишена волатилност, макар и не в същата степен.
Инвеститорите често използват волатилността на факторите, за да коригират алокациите си: по-високата волатилност намалява факторната алокация, докато по-ниската я увеличава. Волатилността на факторите е важна и защото нейните колебания се отразяват директно върху риска на портфейлите.
Дисперсията на доходността на акциите – сигнал, често използван за прогнозиране на сривове във фактора „импулс“, е близо до рекордни нива. През юли тя беше 17% спрямо пика от 20,7% през май и 15,7% през май 2009 г.
Сривовете на фактора „импулс“ често се случват по време на пазарни преходи, когато изоставащите до момента акции започват да надминават предишните победители.
Тези преходи обикновено следват периоди на ограничен консенсус сред пазарните участници, който се идентифицира с помощта на дисперсията на доходността. Дисперсията като претеглена по капитализация сума от квадратичните отклонения на доходността на акциите спрямо пазарната доходност.
Оценката на фактора „импулс“ намаля след спада от миналия месец, но остава в горния си исторически децил. Средното съотношение цена / счетоводна стойност на първите 30% от акциите с най-висок импулс е 8,2 спрямо 2,9 за долните 30%, което показва коефициент на оценка на фактора от 2,8.
През последните две години оценките на акциите с нисък импулс са спаднали, докато тези на акциите с висок импулс са се повишили рязко, което води до почти трикратно увеличение в оценката на фактора.
На развиващите се пазари факторът „качество“ е единственият, който се търгува над историческата си средна стойност. Факторът „размер“ се търгува с отстъпка, докато „стойност“ и „ниска волатилност“ са близо до историческите си дъна.
Дисперсията на доходността между факторите на развиващите се пазари достигна безпрецедентни нива миналия месец. Факторът „ниска волатилност“ отчете най-висока доходност от 17,3%, докато „импулс“ имаше най-слабо представяне от -17,8%, образувайки спред от около 35,1%.
През април се наблюдаваше подобна дисперсия, но в обратна посока – факторът „Импулс“ нарасна с 16,3%, а „ниска волатилност“ спадна с 14,8%. Финансовата криза от 2008–2009 г. също се характеризират с повишена дисперсия, белязана от резки колебания във факторите „стойност“, „ниска волатилност“ и „импулс“.
Факторът „импулс“ на развиващите се пазари отбеляза изключително екстремен юли. Кошницата с висок импулс, която имаше експозиция към ралито, подхранвано от изкуствения интелект, спадна с около 11,5%.
За разлика от това, акциите с нисък импулс се повишиха с 6,4%, което доведе до загуба от 17,8% за дълго/късата стратегия във фактора „импулс“.
Загубите за фактора в континенталния Китай, Тайван и Южна Корея надхвърлиха 20%, докато в Индия той спадна с повече от 4%. Като цяло това беше най-лошата месечна доходност за фактора „импулс“ на развиващите се пазари от март 2004 г. насам.
Факторите „стойност“ и „ниска волатилност“ отбелязаха ръст, както и се очакваше предвид обратната им експозиция спрямо импулса. Факторът „размер“ също отчете силна доходност от 6,8%, докато факторът „качество“ отчете спад от -0,4%.
Факторът „импулс“ е сред най-доходните фактори на развиващите се пазари с 5,7% средногодишна доходност от март 2004 г. до юли 2026 г., което е значително над „качество“ (3%) и „стойност“ (2,5%).
Той също така се представи по-добре спрямо факторите „размер“, „стойност“, „ниска волатилност“ и „качество“ през последните една и три години.
Репликирането на фактора „импулс“ може да изглежда лесно предвид логиката му да се купуват победителите и да се продават губещите, но успехът зависи от управлението на риска от спад. Неговият максимален спад от приблизително 50% е най-дълбокият сред всички фактори.