Как Брекзит промени британската икономика и лирата за 10 години
Графика на деня, 22.06.2026 г.
Обновен: 23 June 2026 | 11:56
Редактор: Bloomberg TV Bulgaria
Динамиката на британската лира през 10-те години преди референдума в сравнение с 10-те години след него показва по-слаби резултати през втория период, макар че би било погрешно да се приписва това единствено на Брекзит. По-слабото представяне е по-изразено спрямо долара - което може да се дължи и на по-силната като цяло американска валута - но средностатистически лирата изоставаше и спрямо еврото през изминалото десетилетие.
Средният курс на еврото спрямо лирата за периода юни 2016 г. – юни 2026 г. е 0,87 (0,80 за периода 2006–2016 г.), като най-високата стойност е 0,94 (спрямо 0,98), а най-ниската – 0,77 (спрямо 0,66). Курсът на лирата спрямо долара показва по-изразено изоставане на лирата, като 10-годишната средна стойност преди референдума е била 1,66 долара, с максимална стойност от 2,11 долара през 2007 г. и минимална от 1,37 долара през 2009 г., докато средната стойност за последните 10 години е била 1,30 долара, с максимална стойност от 1,49 долара и минимална от 1,07 долара.
Когато става въпрос за икономиката и британската лира в света след Брекзит, цифрите говорят сами за себе си и са убедително негативни. Динамиката на дадена валута очевидно не зависи единствено от това колко добре или колко зле се представя икономиката, но икономическият контекст е важен и влияе върху валутните курсове чрез каналите на инфлацията и доходността (циклични фактори), а също така се отразява и чрез фискалния канал (структурен).
Последният е станал актуален и оказва натиск за понижение в случая с британската лира, тъй като забавянето на дългосрочния растеж допринесе за влошаване на фискалния профил на Обединеното кралство чрез по-ниски приходи от растежа на БВП. Икономическо проучване на Bloomberg от 9 юни заключава, че последствията, 10 години по-късно, са били отрицателни и значителни, като моделът на BE оценява загубите на 2%–4%.
Би било погрешно да се свързват тенденциите в инфлацията и доходността във Великобритания през последните 10 години единствено с референдума, макар че, вероятно, има начини, по които икономическата и политическата несигурност, предизвикана от Брекзит, е довела до понижение на курса на британската лира, което е оказало известно косвено влияние върху вносната инфлация, очакваната инфлация и доходността.
Това беше особено изразено непосредствено след референдума, но оттогава насам ефектът отслабна. Освен вътрешния контекст, глобални проблеми - като пандемията - също са играли централна роля в оформянето на инфлационната картина във Великобритания. След референдума общата и годишната базова инфлация във Великобритания са били средно 3,3% и 3,1% спрямо 2,4% и 1,9% през предходните 10 години.
По-високата инфлация и по-високите средни доходности, наблюдавани през изминалото десетилетие, обаче не са били характерни само за Великобритания. Общият и базовият индекс на потребителските цени (CPI) в САЩ са били средно 3,4% и 3,2% спрямо 1,9% и 1,9% през предходното десетилетие.
По-нестабилната политическа обстановка във Великобритания от 2016 г. насам - макар че е спорно доколко това може да се свърже пряко с Брекзит - вероятно е допринесла за слабото представяне на британската лира. Нестабилната политическа обстановка и свързаната с нея несигурност относно посоката на политиката могат да възпрепятстват или забавят инвестиционните решения на бизнеса и да подкопаят икономическата активност.
Това може също да влоши фискалната ситуация и свързаната с нея фискална премия, да повиши доходността на дългосрочните облигации и да забави притока на капитали към Великобритания. Всичко това също е негативно за валутата и се отнася за паунда през последните 10 години.
Между 2000 и 2016 г. Обединеното кралство имаше трима министър-председатели (Тони Блеър, Гордън Браун и Дейвид Камерън), а откакто Камерън подаде оставка след референдума, те са вече пет (Тереза Мей, Борис Джонсън, Лиз Трус, Риши Сунак и Кир Стармър).
Когато става въпрос за оценка на ролята на британската лира в международната парична система, малкият размер на пазара на облигации в Обединеното кралство - 3,6 трилиона долара спрямо 31 трилиона долара за пазара на американски държавни ценни книжа - означава, че лирата не е била дори близо до това да се превърне в конкурент на долара нито преди, нито след референдума.
Напускането на ЕС не промени ситуацията в това отношение, но комбинацията от тенденцията към по-нисък растеж, която се наблюдава от 2016 г. насам, и бурната политическа обстановка във Великобритания през последните 10 години – заедно със свързаните с това опасения относно фискалната политика на страната – не помогнаха на лирата стерлинга в глобалната парична система.
Всъщност отбелязваме, че ролята на лирата стерлинга е намаляла незначително през последните 10 години, като лирата представлява 4,4% от глобалните валутни резерви (спрямо 5% преди референдума), а валутният оборот е 10,2% (спрямо 12,8%)
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването В развитие може да гледате тук.