Правителството на САЩ е заделило 1,6 милиарда долара, за да помогне на малка американска компания, Kaz Resources LLC, да добива волфрам в Казахстан. Има основателни аргументи, че такава инвестиция е в национален интерес. Китай доминира в доставките на волфрам – метал, който има много важни приложения в самолетостроенето, полупроводниците, ракетните системи, боеприпасите и други високотехнологични производства. САЩ трябва да правят всичко възможно, за да прекъснат хватката на Китай.
И все пак... Доналд Тръмп-младши и брат му Ерик са инвеститори в Kaz, според репортаж на The New York Times. А баща им, който заема овалния кабинет, лично и успешно е лобирал пред казахстанското правителство да предостави на Kaz Resources концесия за добив.
Излишно е да отбелязвам, че президентът Доналд Тръмп и двамата му най-големи сина нямат опит в минния бизнес, но проявяват голям интерес към бързото забогатяване – и не се колебаят редовно да използват достъпа си до правителството и парите на данъкоплатците, за да прокарват финансовите си интереси. Така че дори сделките, които биха могли да изглеждат като хитър ход в името на националната сигурност, се очернят от доходоносни сделки в личен интерес, които потенциално биха могли да подкопаят националната сигурност.
Администрациятан на Тръмп вижда нещата по друг начин. „Осигуряването и връщането в САЩ на ключовите вериги за доставки е бил основен приоритет за президента Тръмп“, заяви пред Times говорител на Белия дом. Да се твърди, че всичко това се отнася до веригите за доставки и националната сигурност, а не, да речем, до корупция, е типично за стратегията на Тръмп. Отричай, отричай, отричай, като същевременно даваш възможно най-невинния и отвличащ вниманието отговор. Това не би трябвало да изненадва никого: да се придържаш към басни, преувеличения и очевидни лъжи – и никога да не се отказваш от тях – е в основата на актьорското поведение на Тръмп. Необременен от чувство за вина или срам, най-влиятелният човек в света редовно фантазира и се преструва, често в излияния от типа „поток на съзнанието“, по безброй теми – от войната с Иран и здравето му до депортациите, инфлацията, икономиката и гигантската бална зала, която добавя към Белия дом.
Полето на Тръмп за изкривяване на реалността се проявява в пълна сила, трагикомично, всеки път, когато репортерите поискат от администрацията му да даде обяснение за изключително доходните конфликти на интереси, които белязаха завръщането му в Белия дом. „Президентът Тръмп действа единствено в интерес на американската общественост“, заяви говорител на Белия дом пред Асошиейтед Прес, когато бе попитан за милиардите долари, които президентът и семейството му са натрупали напоследък. „Няма конфликти на интереси.“
Говорителка на семейния бизнес с недвижими имоти повтори тези становища: „Trump Organisation функционира напълно отделно от президентския мандат и спазва изцяло всички закони за етика и конфликт на интереси.“
Да, ама не.
Може би съществува вселена, в която двамата най-големи сина на Тръмп и зет му Джаред Кушнър никога не разговарят с президента за бизнес възможности, които са още по-изгодни благодарение на близостта им до Белия дом, федералната регулаторна структура и финансирането, чуждестранните лидери и легионите от частни и публични посредници, които се опитват да получат услуги.
Но това не е тази вселена.
Белият дом и Trump Organisation могат да твърдят, че президентът спазва изискванията за конфликт на интереси, защото Конституцията и реформите за етика в правителството след Уотъргейт до голяма степен са оставили президентската длъжност незасегната от насоките, които ограничават другите федерални длъжностни лица. Спазването на правилата е лесно, когато няма много какво да се спазва. Тръмп запълни тази празнина с удоволствие, превръщайки президентския пост в източник на печалба с безпрецедентен, ненаситен апетит, който би накарал клептократи като Фердинанд Маркос от Филипините или Мобуту Сесе Секо от Заир да се гордеят. По пътя си Тръмп, който е наречен „върховен мошеник“ от някои от критиците си в Демократическата партия, направи всичко възможно, за да помилва широк кръг от измамници. Последиците са видими навсякъде около нас: епични финансови машинации сред елитите, които са светлинни години напред в сравнение със ставащото във втората половина на ХIХ век, както и широкото приемане на измамите – големи и малки – са се превърнали в отличителни белези на нашата епоха.
Тръмп е съставил доста впечатляващ списък, който други амбициозни спекуланти могат да следват. Ето един пример:
● Той и семейството му са спечелили милиарди на криптопазара, като са се впуснали в бизнес, който президентът някога осмиваше като „измама“, чрез поредица от опортюнистични, изгодни сделки, които са станали още по-печеливши благодарение на подкрепата от собственото правителство на Тръмп. Печалбата му от криптовалути, поне на хартия, е най-голямата краткосрочна финансова печалба, от която се е възползвал през последните около шест десетилетия като бизнесмен.
● Семейният му бизнес е сключил редица сделки с недвижими имоти и други инвестиции – особено в Близкия изток – които извличат огромна полза от неговия мандат. Те се припокриват с дипломатически мисии в региона и заплашват да компрометират целите на САЩ и националната сигурност. Най-яркото проявление на това беше спорната сделка за чипове, сключена с Обединените арабски емирства малко след победата на Тръмп на изборите през 2024 г., която съвпадна с инвестиция от 500 милиона долара от ОАЕ в криптопредприятието на семейство Тръмп.
● Тръмп превърна в цяла индустрия съдебните дела срещу собственото си правителство за милиарди долари. Това включва опити да се уредят оплакванията, че следователите от Министерството на правосъдието са го преследвали несправедливо през годините, в които не е бил на поста, и че Данъчната служба е разкрила неправомерно данъчните му декларации. Министерството на правосъдието на Тръмп се опита да уреди делото с Данъчната служба, като създаде таен фонд от 1,8 милиарда долара под контрола на президента. Предложеното споразумение включваше и други ползи за Тръмп, бизнеса му и двамата му най-големи сина: постоянен имунитет от федерални данъчни ревизии. Семейство Тръмп можеше да се изправи пред задължения към Данъчната служба в размер на до 100 милиона долара, свързани с очевидно продължаваща ревизия на оспорвани данъчни отчисления. Цялото споразумение остава затънало в политически спорове.
● През май Тръмп разкри, че брокерските къщи, управляващи неговите инвестиции в ценни книжа, са извършили над 3 700 отделни сделки само през първото тримесечие на 2026 г. – транзакции на стойност между 212 милиона и 695 милиона долара. Много от компаниите, чиито акции са преминавали през портфейла на Тръмп, като Dell, Nvidia и Palantir, работят с правителството и са получили благоприятни решения по федералната политика или похвали от Тръмп след приключването на сделките на президента. Чиста случайност или търговия с вътрешна информация? Решавайте сами, защото агенцията, която би могла да разследва за признаци на злоупотреба – Комисията по ценни книжа и борси – сега се отчита пред Тръмп.
● И не забравяйте проекта на Тръмп за бална зала на стойност 600 милиона долара и предложението за президентска библиотека на стойност 1 милиард долара – и двете потенциални канали за пари, дарени от заинтересовани страни, търсещи достъп до Белия дом.
● И, разбира се, дребните неща. Като договора без търг за ремонт на басейна пред Мемориала на Линкълн, или плащанията на отчисления за стоки с марката „Тръмп“, или различните печалби от мача на UFC в Белия дом, или лицензионните сделки, свързани с продукти, обвързани с летището в Палм Бийч, носещо марката „Тръмп“. Наводнете зоната с дребни измами и това може да помогне да се десенсибилизира обществеността към по-големите сделки.
Привържениците на Тръмп отдавна твърдят, че той е просто добър бизнесмен, докато други отбелязват, че политиката и корупцията са неразделни или че манипулациите в стил „Тръмп“ тормозят и Конгреса, Върховния съд и предишните администрации в Белия дом. И все пак никой дори и отдалечено не се е доближил до кражби в мащаба на Тръмп. Тръмп се бореше за президентския пост по две причини: прожекторите и парите. Политиката, процедурите и нуждите на обикновените избиратели го отегчават. Главната роля и златните кюлчета – не.
Имаше време в недалечното минало, когато дори малка част от измамите на Тръмп би била достатъчна, за да дисквалифицира президент или висш лидер. Политическите скандали от миналия век, като провала с нефтените концесии в „Типот Доум“ по време на администрацията на Уорън Хардинг през 20-те години на миналия век или оставката на
Шърман Адамс като шеф на кабинета на Дуайт Айзенхауер, след като приема скъпо палто и килим през 50-те години, изглеждат старомодни по днешните стандарти. „Уотъргейт“, главният източник на злоупотреби по времето на Никсън, изглежда по-малко впечатляващ на фона на обширния списък с измамите на Тръмп.
Има очевидни начини за предотвратяване на злоупотреби като тези на Тръмп, но това ще трябва да почака, докато той вече не е в позиция да ги блокира. Федералните закони и насоки за етика трябва да бъдат затегнати и да се фокусират конкретно върху президентската длъжност; от новоизбраните президенти трябва да се изисква да се освободят от големи финансови участия и да поставят това, което задържат, в „сляп тръст“, управляван от трета страна; на президентите не трябва да се позволява да търгуват с индивидуални ценни книжа, докато са на поста, нито да събират дарения за частни и публични проекти; те и членовете на семействата им не трябва да се ангажират с никакви чуждестранни търговски и/или финансови проекти; и така нататък.
Бих бил по-оптимистичен за бъдещето на такива реформи, ако американците бяха по-малко пасивни спрямо грабежа на президента, макар това да е отдавнашна болест. „Никой ли вече не се възмущава?“ – попита списание Time в статия, публикувана през 1972 г. по време на скандала „Уотъргейт“. „Възможно е възмущението да е циклично явление, което се появява и отшумява като част от по-широката психология на нацията“, отбелязваше списанието. „Но има нещо донякъде депресиращо в загубата на невинност, която се проявява в неспособността да се очаква повече от държавните служители на нацията. Някъде сред цялата тази огромна безразличност принципът на моралното лидерство може би потъва безследно.“
Отговорът на Тръмп на всичко това вероятно би бил, че моралното лидерство е за неудачници. Ако споделяте това мнение, имам проект за волфрам в Казахстан, в който бих искал да инвестирате.
