По време на състезателните уикенди в семейство Цолови често никой не мисли за обяд. Напрежението започва още сутринта и не спира до последния завой. Димитър и Мирослава Цолови следят всяка обиколка на сина си така, както са го правили и преди десет години. Разликата е, че тогава гледат момче в картинг, а днес наблюдават един от най-перспективните млади пилоти по пътя към Формула 1.
„След толкова години и толкова състезания продължаваме да се вълнуваме така, както и преди десет години“, признава Димитър Цолов. „Има уикенди, в които на никого не му е до храна и пропускаме обяда, докато не приключи състезателният уикенд и напрежението не спадне.“
Преди повече от десетилетие обаче всичко започва по съвсем различен начин. Димитър Цолов – компютърен специалист, и съпругата му Мирослава Цолова – учител, просто водят сина си Никола на картинг писта. Идеята е той да се забавлява и един ден да бъде по-добър и по-безопасен шофьор. Никой не говори за Формула 1. Никой не планира международна кариера. Никой не подозира, че семейството е направило първата стъпка към най-амбициозния проект в живота си.
Още по темата
За този материал Димитър Цолов говори специално за Bloomberg Businessweek със съдействието на Мирослава Цолова – човек, който присъства във всеки етап от развитието на Никола.
Докато Димитър често е лицето на разговорите със спонсори, партньори и отбори, Мирослава остава сред хората, които се грижат за ежедневната организация, режима, храненето и стабилността, без които нито един млад спортист не може да функционира на най-високо ниво.
Днес Никола Цолов е сред малцината пилоти в света, които реално имат шанс да стигнат до Формула 1. Но ако човек слуша внимателно Димитър Цолов, бързо разбира, че това не е история само за талант. Това е история за семейство, което повече от десетилетие учи в движение, греши, рискува и продължава напред въпреки несигурността.
Зад успехите на Никола не стои спортна машина или голям инвеститор, а семейство, което повече от десетилетие гради една мечта със собствени сили, без гаранции за успех и без право на отказване.
„В моторните спортове това е семеен проект. Ако не сте заедно в него, по-добре да остане хоби“, казва той.
Тази фраза вероятно обяснява по-добре от всичко останало какво представлява кариерата на Никола Цолов.
В автомобилния спорт зад успеха често стои цяла система. При семейство Цолови тази система се състои от трима души. Никола кара. Димитър търси решения. Мирослава държи всичко останало да работи.
Началото обаче е далеч по-прозаично.
„Никола като дете обичаше да си бръмчи с колички, да кара колело и имаше една картинг количка от тези, на които въртиш педали, за да се движиш“, спомня си баща му. Когато пораства достатъчно, за да бъде пускан на картинг писта, започват посещенията с баща му в София. Малко по-късно идва и картинг академията. Не защото семейството мечтае за професионален спорт, а защото смята, че така ще помогне на детето си да развие полезни умения.
„Целта ни беше по-скоро да придобие добри умения за шофиране от гледна точка на безопасността, когато порасне.“ След това се случва нещо, което променя посоката.
Никола се оказва бърз.
Първо идват добрите резултати. После започват поканите от отбори. След това идва Италия – мястото, което Димитър Цолов нарича „меката“ на картинг спорта.
Там вече няма значение откъде идваш. Няма значение какво работят родителите ти. Няма значение дали идваш от държава с традиции в моторните спортове. Има значение само едно.
Скоростта.
В моторните спортове скоростта е валутата, по която всички те оценяват.“ Постепенно семейството започва да разбира, че се намира пред решение, което ще промени живота му.
„Ако в „меката“ на картинга детето ти се представя добре, си длъжен поне да направиш всичко, което зависи от теб, за да го подкрепиш“, казва Димитър и е напълно прав. Защото именно безусловната подкрепа на родителите дава на децата увереността да преследват мечтите си.
Точно тогава започва истинската история. Не историята на пилота. Историята на семейството.
Защото талантът може да отвори вратата, но не може да плати тестовете, състезанията, пътуванията и подготовката.
„Всяка година основният проблем е финансирането“, казва Димитър Цолов.
Тази битка се превръща в постоянен фон на последното десетилетие. Всяка нова категория изисква повече средства. Всеки следващ сезон струва повече от предишния. За да се бориш с най-добрите, трябва да се подготвяш като най-добрите. А това струва скъпо.
„Парите няма да ти купят купата, но липсата им ще те лиши от важна подготовка.“
Това е реалността на автомобилния спорт. Не можеш да си купиш талант. Но можеш да останеш без възможност да го развиеш.
Най-трудни са първите години. Тогава няма история. Няма доверие. Няма резултати, които да убеждават спонсори и партньори.
„Никой не се интересува от теб, липсват резултати, липсва доверие.“
„Всеки чака да види как ще се развиеш. Малко са тези, които са готови да заложат „на зелено“ – на едно дете, а не на отбор.“
Така семейството постепенно се превръща в първия и най-важен инвеститор в кариерата на Никола. В много отношения историята започва да прилича повече на високорисков стартъп, отколкото на традиционна спортна кариера. Има идея, има талант, но няма гаранция, че усилията ще се отплатят. Може би именно затова Димитър Цолов често използва езика на предприемачеството, когато говори за развитието на сина си.
Според него последното десетилетие може да бъде описано като поредица от инвестиционни рундове. Първо идва семейството, после първите партньори, след това доказването на потенциала. После международните успехи. И едва след това по-сериозното внимание от света на моторните спортове. Когато е попитан каква инвестиция би бил Никола, ако беше стартъп, отговорът идва веднага.
„Никола вече не е идея или обещаващ прототип.“
След титлата във Формула 4 в Испания, успехите във Формула 3, победите в Монако, мястото в Red Bull Junior Team и победата във Формула 2 според него синът му вече е преминал фазата на доказване.
„От инвестиционна гледна точка той вече не е Seed инвестиция. По-скоро е компания от етап Series A или дори Series B.“
Сравнението звучи логично. Но зад него стоят години несигурност, които лесно могат да останат невидими за хората отвън. Дори днес семейството не гледа твърде далеч напред.
„Всичко е много гъвкаво и се планира година за година.“ Това е философия, родена от опита. Защото в моторните спортове един сезон може да промени всичко. Именно затова Димитър Цолов отказва да използва думата „жертва“. „При нас не бих използвал думата „жертва“, защото всичко е въпрос на осъзнат избор.“ За него и Мирослава това никога не е било история за лишения. Поне не само.
„Да, от материална гледна точка сме се лишили от много неща, но същевременно получихме много други, които не се купуват с пари – емоции, преживявания, нови приятели, широк мироглед и постигнати цели.“
В тези думи се крие философията на семейство Цолови. Те не гледат назад с чувство за пропуснати възможности. Гледат на всичко като на част от избрания път. Може би затова Димитър предпочита да говори за адаптация.
„Това, което направихме като семейство, беше да се научим да учим бързо в движение, година след година.“
Нито той, нито Мирослава идват от автомобилния спорт. Не наследяват контакти, отбори или специализирана инфраструктура. Всичко се случва постепенно – чрез грешки, опит и непрекъснато учене.
„Бяхме си казали: стъпка по стъпка и докъдето успеем да стигнем. И някак си това проработи.“
По пътя има и много скептици, но отказване така и не се случва. Или поне не за дълго.
„Аз всяка година се отказвам поне по пет пъти“, шегува се той. „И обикновено, след като си почина и се наспя, на следващата сутрин ми идва някоя нова щура идея.“
Зад шегата стоят години напрежение, безсънни нощи и непрекъсната борба да се намери решение на поредния проблем.
Може би най-показателното за характера на Никола е, че той никога не е поискал да се откаже.
„Никола никога не е искал да се откаже. Разочарованията са част от пътя. Падаш, ставаш и продължаваш.“
Тази устойчивост не се изгражда само на пистата. Тя се изгражда в семейството.
И може би най-изненадващият момент в цялата история идва, когато Димитър Цолов разказва нещо, което малцина знаят.
„Преди две години беше почти сигурно, че ще кара колело, а не във Формула 3.“
Едно изречение е достатъчно, за да покаже колко тънка понякога е границата между успеха и пропуснатата възможност. Отстрани историята изглежда логична. Почти неизбежна. Реалността е съвсем различна. Зад всяка стъпка стоят финансови препятствия, стратегически решения, съмнения и риск.
Затова, когато говори за младите таланти в България, Димитър Цолов използва образ, който вероятно описва не само други деца, но и историята на собствения му син.
„В България има невероятно много млади и талантливи деца, които са диаманти, заровени в калта.“
Според него проблемът не е липсата на талант. Проблемът е липсата на достатъчно възможности тези таланти да бъдат открити, подкрепени и развити.
„Инвестицията в младите е маратон, а не спринт.“
В крайна сметка това вероятно е и най-точното описание на историята на семейство Цолови.
Не история за късмет. Не история за бърз успех. Не история за богат инвеститор, който се появява в точния момент. А история за семейство, което повече от десетилетие върви напред заедно.
Публиката вижда подиумите. Вижда победите. Вижда класирането. По-трудно се виждат безсънните нощи, разговорите със спонсори, пропуснатите възможности и хилядите решения, които стоят зад всяка следваща стъпка.
„Накрая всички гледат само резултата“, казва Димитър Цолов.
Истинската история обаче е всичко онова, което се е случило преди него. И именно там – далеч от прожекторите и подиумите – е написана историята на семейство Цолови. Тя продължава и днес. А най-важната обиколка може би все още предстои.
И ние сме сигурни в едно – тя ще завърши с победа и не някой ден, а скоро, до няколко сезона, ще видим Никола Цолов във Формула 1. Това ще е събитие, което ще пренапише историята не само на моторните спортове в България, а на целия ни спорт. Успех, съпоставим със САЩ’94.
Материал на Веселин Коларов
