- Пакистан и Афганистан си размениха въздушни удари на 21 и 22 февруари, преди боевете бързо да се разпространят от двете страни на границата с артилерийски огън, сухопътни сблъсъци, атаки с дронове и ракети.
- Конфликтът между двете страни е най-сериозният и най-продължителният от завръщането на талибаните на власт след изтеглянето на САЩ от Афганистан през 2021 г
- Ако се върнем назад в историята ще видим, че отношенията между талибаните и Пакистан не са били винаги враждебни, дори напротив. Макар двустранните отношения да се влошиха драстично след като талибаните се върнаха на власт в Кабул, всъщност Афганистан и Пакистан са близки съюзници в началото на 90-те години
Преди войната на САЩ и Израел срещу Иран да обсеби общественото и международното внимание от 28 февруари, едва няколко дни преди това, се разпали друг конфликт в Близкия изток, но това остана извън светлината на глобалните прожектори. Пакистан и Афганистан си размениха въздушни удари на 21 и 22 февруари, преди боевете бързо да се разпространят от двете страни на границата с артилерийски огън, сухопътни сблъсъци, атаки с дронове и ракети. Интересното е, че именно Пакистан се превърна в посредник в договореното прекратяване на огъня между САЩ и Израел на 7-8 април, докато Исламабад продължава конфликта си срещу Кабул.
Предистория и генезис на конфликта
Конфликтът между двете страни е най-сериозният и най-продължителният от завръщането на талибаните на власт след изтеглянето на САЩ от Афганистан през 2021 г. Генезисът на войната е свързан с това, че Исламабад обвинява Кабул в защита на джихадистката военна групировка “Техрик-и-Талибан-Пакистан” (TTP), познати още като пакистански талибани. Обвиненията са, че групировката работи от Афганистан и талибанското правителство им дава убежище - твърдение, което Кабул отрича. Преди сегашният конфликт да ескалира в края на февруари, пакистанските военновъздушни сили проведоха въздушна атака срещу Афганистан. Официалните съобщения на пакистанската страна бяха, че тези удари са били насочени към групировката, стояща зад смъртоносните терористични актове в Пакистан. Но ескалацията през есента на 2025 г. беше бързо спряна след намесата на Катар и Турция, които успяха да се превърнат в медиатори за временно споразумение между враждуващите правителства. Мирното споразумение обаче не издържа дълго, преди да се стигне до серия от инциденти. Пакистан, разполагаща с ядрени оръжия, още в началото на януари предупреди, че Афганистан се превръща „разпределителен център за терористи” и че застрашава регионалната стабилност. На 16 февруари, атентатор уби 11 пакистански служители на силите за сигурност. На 21–22 февруари 2026 военновъздушните сили на Пакистан нанесоха удари по афганистански провинции Нангархар и Пактика, като ударите са насочени към пакистанските талибани и свързани джихадистки структури. Афганистанските талибани отговориха на 26 февруари с мащабна операция срещу пакистански военни позиции по линията Дюран (2430-километровата гранична линия между двете страни, оспорвана от Афганистан). Тогава Кабул съобщи, че е превзела десетки постове и бази и са нанесли сериозни загуби на пакистанската армия. В отговор, Исламабад започна операция „Газаб лил-Хак” (операция „Справедлив гняв”) и нанесе масирани удари по цели в афганистанските провинции Хост и Кунар. Пакистан заяви, че е поразил „терористични гнезда“, докато властите в Кабул съобщиха за цивилни жертви и определиха действията „агресия срещу суверенитета“. Пакистански въздушен удар върху болница за рехабилитация за наркозависими пък доведе до смъртта на стотици и десетки ранени.
От съюзници към кръвни врагове
Ако се върнем назад в историята ще видим, че отношенията между талибаните и Пакистан не са били винаги враждебни, дори напротив. Макар двустранните отношения да се влошиха драстично след като талибаните се върнаха на власт в Кабул, всъщност Афганистан и Пакистан са близки съюзници в началото на 90-те години. Ядрената държава е една от първите три нации, които признават първия талибански режим през 90-те години на миналия век. Пакистанските разузнавателни служби (ISI) изиграват ключова роля в създаването на афганистанските талибани. Преди 2001 г. Исламабад предоставя на режима в Кабул съветници, експерти и персонал, които управляваха военната техника и пехотните им части. След 2001 г., когато Пакистан официално се присъедини към силите на САЩ и НАТО в глобалната война срещу тероризма, подкрепата му за талибаните стана по-прикрита и задкулисна. Според доклади на Държавния департамент на САЩ и Изследователската служба на Конгреса, както и изтекъл секретен доклад на НАТО от 2012 г., пакистанското разузнаване директно е подпомагало афганистанските талибани и им е осигурявало убежище по време на двете десетилетия американска военна интервенция. Днес обаче Исламабад установява, че неговото някогашно „прокси“ вече има собствена програма и отказва да „озапти” групировката TTP, която атакува пакистанската държава.
Регионално значение и опасност от радикализация
Конфликтът не е изолиран само до враждуващите правителства на Кабул и Исламабад. Ескалацията създава вакуум в сигурността, който се запълва от още по-радикални елементи като Ислямска държава – Хорасан (IS-K). Продължаващите военни действия по линията Дюран подхранват гнева на местните пущунски племена, което води до вълна от нова радикализация сред населението и в двете страни. Регионалните сили като Китай и Индия наблюдават внимателно развитието на ситуацията. Пекин се опасява за своите милиардни инвестиции, включително за инициативата „Един пояс, един път”, в която е включен и Пакистан. А Ню Делхи следи за евентуално пренасочване на терористична активност към Кашмир,
особено след краткия конфликт межди Индия и Пакистан през май месец 2025 г. Отделно войната на САЩ и Израел срещу Иран предизвика опасения от по-широка регионална ескалация. Въпреки че Пакистан е съюзник на режима в Техеран, Исламабад се позиционира „неутрално” по отношение на конфликта, като осъди американо-израелски действия срещу персийската държава. Дипломатическият пробив дойде именно чрез пакистански посредници с 10-точков план за прекратяване на огъня и постигане на мирно споразумение между Вашингтон и Техеран. Но не такава е ситуацията между Исламабад и Кабул, въпреки опитите на Пекин да посредничи в разрешаването на конфликта. След срещи на пакистански и афганистански делегации в китайския град Урумчи, двете страни са се съгласили „да потърсят цялостно решение на конфликта”. Но отвъд конструктивните разговори и спекулациите за напредък, пакистански държавни служители увериха, че военните операции в Афганистан ще продължат, докато не унищожат „военните убежища и лагери на милитаристичните групи”.
Още по темата
Социално-икономически последици и тежката хуманитарна ситуация
Войната между Пакистан и Афганистан вече нанася тежки икономически удари на двете страни. Ключови гранични пунктове като Торкхам са системно затворени, което парализира транзитната търговия за Централна Азия. Масовата депортация на близо 1.7 милиона афганистанци от Пакистан създаде хуманитарна катастрофа и допълнително натовари сриващата се афганистанска икономика. Търговията с Пакистан (1,1 млрд. долара за 2025 г.) е прекъсната, а алтернативите през Иран са ограничени поради военните операции на Вашингтон и Тел Авив, което задълбочава хуманитарната криза. Последните доклади на ООН от април 2026 г. очертават тревожна картина. Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси (OCHA) докладва за над 94 000 разселени лица (около 13 400 семейства) в афганистанските провинции Хост, Кунар, Нангархар, Пактия и Пактика вследствие на обстрели и въздушни удари. От края на февруари досега са потвърдени стотици убити и ранени цивилни, предимно в Афганистан.
Въпреки активните военни действия, Пакистан продължава изпълнението на своя план за репатриране на афганистанци. В началото на 2026 г. вече са регистрирани 177 600 завърнали се лица, често под натиск или принудително депортирани. Основният граничен пункт „Торкхам” остава затворен през по-голямата част от времето, като е бил отворен за кратко на 26 март само за няколко стотин души да се завърнат, а впоследствие отново е затворен. В провинция Нуристан близо 100 000 души са напълно откъснати от хуманитарна помощ и пазари поради сраженията и блокираните пътища, което води до критичен недостиг на храна. Експерти на ООН и Върховният комисар по правата на човека (UNAMA) призовават за незабавно прекратяване на огъня и политически диалог. Те подчертават, че блокирането на хуманитарните доставки „трупа нещастие върху нещастието“ за близо 22 милиона души в Афганистан, които
вече се нуждаят от помощ. Ако не се стигне до деескалация на напрежението в следващите седмици и месеци и боевете станат още по-интензивни, тогава съществува и риск бежанска вълна към Европа. ООН и международните организации вече изразяват опасения, че хуманитарната криза ще принуди милиони хора да търсят спасение в съседни държави и потенциално към Стария континент. което може да предизвика бежански поток към съседните държави и Европа, макар и не в мащабите, които наблюдавахме покрай гражданската война в Сирия през 2015-2016 г.
