Индия – най-многолюдната страна в света, петата по големина икономика с един от най-големите ръстове (най-големият сред топ 20 икономики). Страната винаги е във фокуса на геополитическите дискусии, тъй като се позиционира като един от най-силните и тактични играчи в световен мащаб. Разбира се, силата и ролята на Делхи в световните отношения не е близо до мощта на САЩ или Китай, но разместването на геополитическите пластове в последните години носи много дивиденти на страната. С все по-ясното разделение Изток-Запад и Глобален север-Глобален юг Индия все повече се опитва да не заема определена страна, търсейки ползите от сътрудничество с различни играчи, което често носи със себе си критиките на западните ѝ партньори.
След започването на инвазията на Москва в Украйна, Индия се възползва от наложения таван на цените на руския петрол и започна да купува енергийните си ресурси от тях, като диверсифицира доставките, идващи от Близкия изток. Като членка на БРИКС това може би не бе толкова неочаквано, въпреки че може да наречем Индия най-дистанцираният член на организацията, включваща Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. Делхи бе и все още е в обтегнати дипломатически отношения с Пекин, като приема Китай като основен регионален конкурент – нещо, от което САЩ се възползва, изграждайки доктрината си за сигурност.
Евтините барели изиграха ключова роля за енергийния сектор на най-многолюдната страна в продължение на близо четири години. Това се промени след последните американски санкции срещу „Лукойл“ и „Роснефт“, които доведоха до осезаем спад в покупките на руски петрол. Вниманието на международната общност и на анализаторите обаче вече е насочено към друга посока: нарастващото напрежение между САЩ и Израел, от една страна, и Иран, от друга. Този конфликт е географски значително по-близо до Индия и пряко засяга нейните вериги на доставки.
Отношенията между ЕС и Индия
Благодарение на агресивната търговска политика на САЩ по време на втория мандат на Доналд Тръмп, ЕС бе тласнат към задвижване на търговските и дипломатическите отношения с други контрагенти на блока. Споразумения бяха сключени с Австралия, Меркосур и в края на януари с Индия (а блокът се опитва да заздрави отношенията и с Южна Африка).
Подобно споразумение с Индия е огромен плюс за европейските бизнеси, като дава възможност за достигане на пазар от 1,5 млрд. души без сблъскване с мита в повечето сектори от страна на Делхи. Въпреки позитивните очаквания, ако войната в Близкия изток продължи по-дълго от очакваното, ще представлява сериозна пречка пред оптимизма около сделката.
Търговията между ЕС и Индия се осъществява по два основни маршрута - сухопътен през Близкия изток и морски през Червено море. Да, Червено море все още е надежден морски път, но включването на хутите в конфликта го застрашава. А това е сценарий, който вече наблюдавахме по време на войната в Газа. При евентуално затваряне на този коридор остава единствената алтернатива: заобикаляне на Африка през нос Добра надежда. Този маршрут е стабилен и предвидим, но значително по-дълъг, което неминуемо оскъпява превозите и крайните цени.
Един от страховете е, че европейските, включително българските компании, които тепърва проучват възможностите за търговски отношения с Индия, могат да се откажат – поне в краткосрочен план – заради рисковете, породени от войната в Залива.
Скъпата енергия не помага на бизнеса и потреблението
Другият голям проблем, произтичащ от авантюрите на Доналд Тръмп в Близкия изток, е свързан именно с поскъпващите енергийни източници. Европа и Източна Азия изглежда са най-засегнатите от високата цена на петрола. Индия обаче след поредния завой от руски петрол отново се насочва към доставки от Близкия изток, което вече се вижда и в инфлационните данни на страната – въпреки че инфлацията остава под прага на централната банка, то през март се вижда повишение, породено от цената на природния газ и храните.
Анализ на Bloomberg Intelligence заключва, че Индия и Китай са основните бенефициенти от промените на цените на металите, в сценарий на продължаваща война в Близкия изток. Защото и двете държави изнасят алуминий на по-високи цени, извличат полза от спада в цените на медта и не зависят от морските доставки на въглища.
Това е умерен плюс, който Делхи може да извлече от ситуацията, но не показва пълната картина. Около 65% от населението на страната живее в селски райони и основно се прехранва именно със селскостопанска дейност. А войната не оскъпи само петрола, като втората най-засегната група продукти се оказаха торовете за земеделската работа. Това вече се усеща в Индия, като се очаква скоро да видим и оскъпяване на продукцията на фермерите, което ще я направи по-малко примамлива за внос в ЕС, особено, ако видим и затваряне на ключовия търговски маршрут през Червено море.
Индия между Изтока и Запада
В традиционната дипломация от години съществува ясно разделение, което се препотвърждава при всяко геополитическо обостряне. САЩ и ЕС са стълбовете на западния модел, проектирайки отбранителната си доктрина чрез НАТО, докато от другата страна се нареждат Китай и Русия заедно със своите съюзници. Въпреки че Пекин претендира за ролята на лидер на Глобалния юг, в блока на незападните сили той неизменно остава доминиращият играч.
Битката за влияние на тези два блока се разпростира до всяка точка на света – от Африка, до Латинска Америка, до ключовата за сигурността Гренландия, като виждаме руското и китайско влияние и в страни на Стария Континент. Това обаче поставя въпроса в кой „отбор“ е Индия. От една страна член на БРИКС, възползвайки се от търговски връзки с най-големите опоненти на Запада, от друга Делхи сключва споразумения за търговия и сигурност с ЕС и САЩ и купува оръжията си от производителите около Атлантическия океан.
Страната не чака някой негов съюзник да създаде добри връзки в Африка или Латинска Америка, за да купува суровини. Индия изпреварва събитията и сама създава тези връзки и партньорства. Най-големите козове в ръката ѝ са огромния пазар, който никой износител не може да си позволи да изпусне и изключително развития технологичен сектор, което показва именно инвестицията в индустрията на бъдещето – за разлика от страни като Русия, които инвестират огромни количества в отбрана, но не са позиционирани да бъдат конкурентни в икономиката на XXI в.
Индия обаче се изправя и пред сериозни предизвикателства. Страната трябва да повиши добавената стойност в ключови сектори и да ускори урбанизацията -процес, без който трудно може да се разгърне потенциалът на високопроизводителните индустрии. Въпреки впечатляващия икономически растеж през последните десетилетия, БВП на глава от населението остава сравнително нисък, което ограничава вътрешното търсене на високотехнологични и скъпоструващи продукти.
Тактически Индия е и западна и източна държава, което в очите на някои може да я направи изключително непредвидима, но пък изглежда този подход я прави отворена книга, тъй като следващото решение на Делхи със сигурност ще е решението, което е най-добро за Делхи, а не задължително съобразено с някой по-голям играч. Това е ясната заявка на Индия – тя няма да е в сянката на световните лидери, обирайки трохите след изядения пай, тя ще е световен лидер на новия свят.
