- По-ниски транзакционни разходи, достъп до по-евтин капитал и стратегическо географско позициониране – това са част от факторите, които превръщат България във все по-привлекателна дестинация за италианския бизнес.
- Според посланика на Италия в България, Марчело Апичела, страната има потенциал да надгради традиционните индустрии и да привлече инвестиции в сектори с висока добавена стойност.
Г-н Апичела, кои сектори в момента са водещи в търговията между България и Италия? Виждате ли потенциал за развитие в нови отрасли и ако да, кои са те?
Италия традиционно е един от основните търговски партньори на България. През 2024 г. Италия беше третият по големина пазар за български продукти (2 994,7 млн. евро вносни стоки) и петият по големина доставчик на България (2 872,6 млн. евро износни стоки). През 2024 г. общият обем на търговията възлизаше на 5 867,3 млн. евро – солидна цифра, макар и малко по-ниска в сравнение с предходната година поради географското пренареждане на веригите на стойността.
Италианският износ е разнообразен и обхваща широк спектър от сектори. По-конкретно, през 2024 г. основните категории включват машини и оборудване (545 млн. евро); текстил (447 млн. евро); металургични продукти (416 млн. евро); превозни средства (365 млн. евро); и хранителни продукти (340 млн. евро). Тези данни подчертават привлекателността на емблематичните сектори „Made in Italy“, известни с това, че предлагат лесно разпознаваеми продукти и стилове.
Италианските продукти също така представляват значителен дял от българския внос в конкретни продуктови категории през 2024 г., като например: морски стоки (57 % от българския внос е от Италия), кафе, чай (28 %), вълна, трикотажни платове (25 %), обувки (12 %), хигиенни и козметични продукти (15 %), синтетични текстилни изделия (22 %), кожа (65 %), памук (16 %), превозни средства и железопътно оборудване (11 %), книги (18 %), растителни влакна (37 %), коприна (28 %) и др.
В същото време интересът на италианския пазар към българските продукти нараства. През 2024 г. основният внос на български продукти в Италия е от металургичния сектор, който сам по себе си съставлява 39% от общия обем, докато текстилът, пластмасите и електрическото оборудване също са сред най-внасяните групи стоки.
На един глобален пазар, характеризиращ се с нарастваща конкуренция, положителните резултати трябва да стимулират търсенето на нови области за сътрудничество. Откриват се отлични възможности за сътрудничество между Италия и България в областта на цифровата икономика, интермодалния транспорт и модернизацията на инфраструктурните мрежи, благодарение и на Пан-европейския коридор 8, в който участват както Италия, така и България. Важни инициативи в тези области са били осъществени от Посолството в сътрудничество с Италианската търговска агенция, Confindustria Bulgaria и Италианската търговска камара.
Енергийният сектор също е от стратегическо значение, което бе отбелязано с подписването на Меморандум за разбирателство между италианското Министерство на околната среда и енергийната сигурност и българското Министерство на енергетиката през 2024 г. Опитът, натрупан в Италия в сектора на енергийния преход, благодарение и на синергията между изследователските институции и бизнеса, би могъл да намери начини за развитие в България, както вече се вижда от съществуващото сътрудничество в изследванията в областта на водородната енергия, започнато от италиански и български университети.
Друга област, в която има интерес е иновацията в селскостопанските процеси, в която Италия е световен лидер. Посолството наскоро стартира инициатива за популяризиране на отличните постижения на Италия при прецизното земеделие, за да отговори на важността, която има селскостопанският сектор, и на общите предизвикателства, пред които е изправен, като сушата и хидрогеоложките рискове. Като цяло има значителни възможности за сътрудничество във всички технологично интензивни сектори.
По повод на „Giro d'Italia“, който тази година ще стартира от България, ще споделим опита на Италия в областта на градоустройството, като подчертаем италианската експертиза в зелената мобилност. Пристигането на велосипедното състезание, което се следи от над 700 милиона зрители по целия свят, със сигурност ще доведе до по-нататъшно развитие на туристическия обмен между двете страни.
Продуктите с щемпел „Made in Italy“ в България се радват на утвърдено признание и в секторите на модата, бижутерията и очилата, мебелите и храните. Италианските продукти са синоним на качество, дизайн и надеждност. Италианското посолство в София сътрудничи с всички представители на италианската система в България, като Италианския културен институт и софийския офис на Италианската търговска агенция, Confindustria Bulgaria и Италианската търговска камара. Този синергичен подход, прилаган от Министерството на външните работи и международното сътрудничество по целия свят, позволи на Италия тази година да се класира на четвърто място в световната класация на износните сили и на второ място в Европа. Постижение, което ни изпълва с гордост и ни кани да погледнем към още по-амбициозни хоризонти.
Какви са основните предимства на България като инвестиционна дестинация за италианските компании?
Италия е един от основните глобални партньори на България по отношение на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Според данни на Българската народна банка италианските ПЧИ в България възлизат на 338,5 млн. евро през 2024 г., което представлява увеличение с 31,8% в сравнение с 2023 г. През 2024 г. Италия е петият по големина инвеститор в България.
България продължава да бъде привлекателен пазар за преместване на производството благодарение на благоприятното си географско положение, макроикономическата стабилност и конкурентната данъчна политика за бизнеса. Това се допълва от прогресивната ѝ интеграция в Европейския съюз, която достигна своята кулминация с влизането в еврозоната, което намали оперативните разходи и улесни свободното движение на стоки, хора и капитали. Италия се радва на репутация на престиж и е ценена сред българските граждани и власти благодарение на историческото приятелство, което улеснява двустранните търговски отношения и създава приятелска атмосфера и за италианските инвеститори.
По отношение на стратегическото си географско положение, България се пресича от пет паневропейски транспортни коридора, осигуряващи достъп до пазарите на ЕС и Близкия изток. Освен това бъдещото присъединяване на България към ОИСР ще предостави на страната възможност да създаде стабилна и модерна бизнес среда, ускорявайки по този начин развитието и притока на преки чуждестранни инвестиции. Чуждестранните инвеститори ще получат гаранции за прозрачност, предвидимост и спазване на правилата – ключови елементи на всяка дългосрочна инвестиционна стратегия в промишлеността, услугите и зелената икономика.
Владеенето на чужди езици сред българската работна сила е от решаващо значение за присъствието на италианския бизнес. Приветстваме също така нарастващия интерес към изучаването на италиански език, като в цялата страна има над 6 000 студенти.
В този положителен контекст основното препятствие пред по-нататъшното разширяване на присъствието на италианския бизнес е ограничената наличност на квалифицирана работна сила – явление, което се усилва от сложната демографска ситуация и емиграцията на млади таланти в чужбина. Освен това, в съответствие с препоръките на европейските институции, ние се надяваме на продължаване на значителните реформаторски усилия на страната, особено в съдебната система и публичната администрация, които бяха частично възпрепятствани от хроничната политическа нестабилност, засягаща България през последните пет години. Някои инвеститори наистина се оплакват от административни забавяния, прекалено продължителни процедури, липса на прозрачност и несигурности, произтичащи от трудностите при привеждането на бюрократичните процедури в съответствие с европейските стандарти.
Още по темата
Каква обратна връзка получавате от италианските фирми в България след въвеждането на еврото?
С присъединяването си към еврозоната България завърши интеграцията си в изключително силен икономически блок, като започна да използва една от водещите валути в света. Това е историческо постижение, чието значение, съм сигурен, ще бъде по-добре разбрано в следващите години.
С това присъединяване България е напълно интегрирана в европейската банкова рамка с нейните високи стандарти за надзор, прозрачност и управление на риска. Както наскоро отбеляза гуверньорът на БНБ д-р Димитър Радев, членството в еврозоната не елиминира рисковете, но променя начина, по който ги управляваме. Икономическият, бюджетният и финансовият мониторинг в еврозоната е по-стриктен, отколкото извън нея.
Италианските предприемачи подкрепиха присъединяването на България към еврозоната от самото начало, като признаха неговата важност за растежа на страната, също и въз основа на своя опит в интернационализирането на производството и търговията в рамките на ЕС.
Италианските компании в България са разбрали, че присъединяването към еврото ще доведе до намаляване на оперативните разходи, премахване на разходите за превалутиране при внос/износ и трансгранични транзакции, както и до съответно подобряване на конкурентоспособността на бизнеса. Премахването на валутните колебания също така ще доведе до по-голяма предвидимост в търговията. Присъединяването към еврото означава и улеснени инвестиции в рамките на еврозоната. Накрая, очаква се подобрение на кредитния рейтинг на страната, което ще доведе до намаляване на лихвените плащания по публичния дълг, което ще освободи ресурси за публични инвестиции.
Как оценявате конкурентоспособността на България?
През последните години, въпреки продължаващата политическа нестабилност, България отбеляза значителен напредък в укрепването на позицията си като конкурентоспособна и привлекателна бизнес дестинация. Сега се обръща по-голямо внимание на важността от разработването на модел за привличане на инвестиции, фокусиран не само върху сравнително ниските разходи за труд (които постепенно се изравняват със средните за Европа), но и върху дигитализацията, борбата със спада на населението, привличането на квалифицирани кадри от емигрантската общност, подобряването на услугите, предлагани на гражданите и бизнеса, инвестициите в инфраструктурата и в образователната система. Продължаването на борбата с корупцията и започването на съдебна реформа, способна да възстанови доверието сред бизнеса и гражданите, също е от първостепенно значение. Това се посочва и в неотдавнашния доклад за представянето на българската икономика, изготвен от ОИСР – организацията, която играе ключова роля в насърчаването на процеса на реформи в страната, насочен към повишаване на нейната конкурентоспособност. В заключение, ще бъде от съществено значение да продължим да стимулираме дейности с висока добавена стойност, като насочим ресурси, които преди това бяха разпределени за производство с ниска добавена стойност.
В контекста на геополитическата несигурност и реорганизацията на веригите за доставки, виждате ли тенденция към „ниършоринг“ към България и региона?
От началото на пандемията от Covid-19 наблюдаваме повишено осъзнаване на уязвимостта и следователно на важността на сигурността в нашите вериги за доставки, особено в стратегическите сектори. Това естествено е накарало предприемачите да обмислят стратегии за „ниършоринг“ и „френдлишоринг“, т.е. преместване на производството на места, по-близки до дома, или с по-благоприятни и по-безопасни условия за бизнес.
България, както вече споменах, предлага отлични условия за стратегическо производство, благодарение на благоприятната си данъчна рамка и регулация, напълно хармонизирана с
европейското законодателство. Наличието на висококвалифициран персонал в инженерството, ИКТ и езиците също е важно. Страната заема и стратегическо географско положение. Транспортната инфраструктура е относително добра и в момента се модернизира, отчасти благодарение на участието на страната в Пан-европейски коридор 8, който, след като бъде завършен, ще свърже директно Италия и Черно море.
Що се отнася до тенденцията, бих казал, че зависи от сектора; има сектори, в които България вече се е превърнала в дестинация за „ниършоринг“. Такива сектори са например ИКТ и автомобилната промишленост. Въпреки това България би могла да извлече още по-голяма полза чрез активна промоция в чужбина, както и чрез определяне на стратегически цели дори на правителствено ниво и чрез ясно посочване на онези приоритетни сектори и профили на чуждестранни компании, които икономиката трябва да привлече. Страната разполага и с капитал, който може да бъде ангажиран по-ефективно: гражданите, които понастоящем живеят и работят в чужбина. Конкретни действия и, отново, стратегия за това как да се насърчи завръщането им в страната ще бъдат от полза.
