Когато изпитът диктува образованието, учебната програма губи

PISA може да бъде полезна за България не като модел за замяна на държавните изпити, а като инструмент за промяна на културата на оценяване. По-големият проблем е разминаването между учебната програма и изпитите, тъй като оценяването определя какво реално се случва в класната стая. Това коментира Андреас Шлайхер, директор по образованието в ОИСР и създател на PISA, в предаването „Диалог за бъдещето“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Явор Джонев.

Шлайхер смята, че България не трябва просто да замени сегашните си изпити с PISA, а да изгради оценяване, което е по-добре съобразено с учебната програма. 

„По-скоро става дума за промяна в културата на оценяване. Смятам, че вашата образователна система никога няма да бъде по-добра и по-дълбока от изпитната система. Ако има битка между учебната програма и изпита, изпитът печели всеки път.“

Качеството на учителите е решаващо

Сред факторите за успех Шлайхер откроява стойността, която обществото отдава на образованието, статуса на учителската професия и начина, по който се разпределят ресурсите.

По думите му България има важен актив в лицето на родителите, които са готови да инвестират в образование. 

Ранният подбор задълбочава различията

Шлайхер поставя под въпрос ранния подбор на ученици, който според него засилва влиянието на социалния произход върху резултатите. 

„Повечето високо представящи се системи персонализират ученето, но не разделят учениците по потоци и не ги подбират. Те разбират, че различните ученици имат различни нужди, но правят задача на учителя да приеме това разнообразие, вместо да разделя и подбира.“

PISA като огледало за образователната система

Според Шлайхер PISA не трябва да се превръща в самоцел, но може да разшири разбирането за качеството на образованието, включително за приложението на знанията и социалните умения. 

„Ясно е, че PISA не е всичко. Има ограничен поглед върху важното и винаги трябва да сме наясно с това. Тя по-скоро разшири погледа ни, отколкото да го стесни.“

При евентуален нов спад в резултатите България трябва първо да търси причините и да сравнява опита си с този на други държави. 

„Най-лошото, което можете да направите, е дори да не погледнете тези резултати. Много е важно да се вгледате сериозно и безпристрастно в това, което излезе, и да видите какво можем да извлечем от него.“

Училищата трябва да се превърнат в учещи организации

Според Шлайхер дългосрочната промяна изисква училищата, учителите и директорите сами да се учат и да развиват професионалната си практика. Технологиите също могат да помогнат чрез диагностика, обратна връзка и аналитика на ученето. 

„Ако училищата се учат, ако учителите се учат, ако директорите се учат, можете да сте сигурни, че и учениците се учат. Това е училището, в което ученето ще бъде смислено, увличащо и ефективно.“

По думите му устойчивостта на образователната система зависи и от участието на хората на място. 

„Наистина е собствеността, която създавате на първа линия, и собствеността, която създавате в обществото, това ще ви помогне да задържите системата стабилна, когато политиките се сменят.“

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Диалог за бъдещето“ може да гледате тук.