Резултатите от PISA показват спад в представянето на учениците в много държави, но тенденцията е започнала още преди пандемията. Технологиите и промяната в начина, по който младите хора четат и получават информация, също влияят върху важни когнитивни умения. Образователните системи трябва да поставят по-силен акцент върху приложението на знанията, а не върху тяхното възпроизвеждане. Това коментира Андреас Шлайхер, директор по образованието в ОИСР и създател на PISA, в предаването „Диалог за бъдещето“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Явор Джонев.

Подходът на PISA е променил образователната практика в много държави, като е преместил фокуса от възпроизвеждането на знания към тяхното приложение. Според Шлайхер днес все повече образователни системи залагат на учене, основано на компетентности, макар че в някои случаи промяната остава повърхностна.

„Подходът на PISA, преместването на погледа от това дали учениците могат просто да възпроизведат наученото към това какво могат да направят с него и как го използват, наистина промени образователната практика в много държави. Днес говорим за учене, основано на компетентности.“

Спадът започва още преди пандемията

Спадът в резултатите от PISA не е универсален и пандемията не е единственото му обяснение. Шлайхер посочи, че в много държави тенденцията се наблюдава още от 2009, 2012 и 2018 г., а пандемията я е ускорила. Сред допълнителните фактори той открои технологиите и промяната в начина, по който младите хора получават и обработват информация.

„Много фактори са допринесли за обезценяването на наистина важни умения. Виждаме спад в способността на младите хора да различават факт от мнение и то във време, в което трябва да удвоим усилията си точно в тази посока. Има за какво да се тревожим.“

Ученето не е консумиране на съдържание

Технологиите могат да улеснят изпълнението на дадена задача, без това непременно да означава, че ученето се подобрява. Шлайхер подчерта, че ученето изисква когнитивно усилие, а пасивното потребление на съдържание не може да го замени.

„Ученето винаги е когнитивно усилие. То не е консумиране на съдържание. Не ставаш във форма, като гледаш спорт. Ставаш във форма, като спортуваш. Същото е с мозъка. Ако просто седиш пред екрана и консумираш съдържание, може да подобриш изпълнението на задачата, но не подобряваш ученето.“

Частните уроци не решават проблема

Шлайхер определи силния акцент върху частните уроци в България като явление, което не се наблюдава в същата степен в много други държави. Според него те могат да помогнат за затвърждаване на наученото, но не са решение на проблема, ако самата система за оценяване насърчава възпроизвеждането на знания.

„Ако количеството частни уроци беше показател за успех в PISA, България щеше да е една от най-добре представящите се системи. Частният урок сам по себе си може да помогне, може да затвърди наученото. Но добре измислената домашна работа върши по-добра работа, защото домашната работа е самостоятелно учене.“

Според Шлайхер промяната трябва да започне от изпитите, така че те да измерват уменията и ученето, които учебната програма действително цени. Той предупреди и че изкуственият интелект ще направи слабостите на настоящия модел още по-видими.

„Ако искате да намалите частните уроци, сменете изпита. Направете изпит, който наистина цени ученето, а не повърхностното възпроизвеждане на съдържание. И го казвам и защото изкуственият интелект ще изложи слабостите на системата.“

По думите му не е необходимо държавните изпити просто да бъдат заменени с PISA, а да се постигне по-добро съответствие между учебната програма и начина, по който учениците се оценяват.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Диалог за бъдещето“ може да гледате тук.

Още по темата

Лутник: Изкуственият интелект е образование

Изкуственият интелект трябва да е опора, а не заместител на знания

Децата на технологичната ера се оказват дигитално неграмотни