Л. Йорданова: Ролята на училището е много по-широка от академичните знания
Люба Йорданова, експерт във фондация „Заедно в час“, „Диалог за бъдещето“, 23.06.2026 г.
Автор: Петър Нейков
Дори незаинтересованите на пръв поглед родители искат най-доброто за детето си и когато училището ги ангажира по адекватен начин виждаме прогрес в мотивацията на учениците. Ролята на училището е много по-широка от академичните знания - то трябва да развие пълния потенциал на ученика. Най-важният фактор са учителите и тяхната подготовка. Това коментира експертът във фондация „Заедно в час“ Люба Йорданова в предаването „Диалог за бъдещето“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Явор Джонев.
Осреднените резултатите от изпитите след 7 клас не показват реалната картина на образованието и обективно работата на всяко едно училище.
Решихме да видим какво е справянето в по-малки групи, споделя експертът.
Изведохме училищата, които са с най-голям дял на ученици, чиито родители имат ниско образование и видяхме къде резултатите по български и математика са по-високи от средните (някъде са по-високи и от средните за страната).
След това проведохме интервюта с регионални управления на образованието, с образователни експерти и родители, за да видим доколко тези резултати са устойчиви.
Установихме, че за част от училищата резултатите се дължат на целенасочени усилия през годините, казва Йорданова.
След това на терен наблюдавахме часове, срещи между директора и учителите, разговаряхме с ръководствата и педагогическите специалисти.
„Така изведохме училищата с устойчив напредък, който се дължи на системни усилия.“
Незаинтересоваността на родителите към образованието на децата им се дължи много често на по-големи проблеми – бедност, отсъствие от България, заетост на самите ученици с работа.
„Но всеки родител иска най-доброто за детето си и когато училището ангажира родителите по адекватен начин виждаме прогрес в мотивацията на учениците.“
При добрите примери не се чака родителската среща, а училището отива при тях – тогава родителите виждат грижата и идват. Помага се и с транспорт до училището. А когато те чуят похвала за децата им, мотивацията се повишава, обяснява специалистът.
Образователните медиатори – като мост между училището и родителите - играят много важна роля в малцинствените общности (те са в повечето случаи част от тях). Те имат пряк досег с учениците и дават обратна връзка на родителите.
„В по-голямата част от училищата го няма достъпът до възможности на хората от София. Няма частни уроци, частни школи, допълнителен спорт или танци.“
Всичко там е в училището, като извънкласните дейности (театрални, музикални) са мощен инструмент за допълнение към основното учене. Така учениците с лош български наваксват, а и се приобщават тези със специални образователни потребности.
Програмата „Образователни маршрути“ пък помага да се обмени опит с ученици в други населени места, да се потопи в друга среда, отбелязва Люба Йорданова.
„Ролята на училището е много по-широка от академичните знания. То трябва да развие пълния потенциал на ученика.“
Проблемите се коренят в системата на българското образование, например високата централизация, непрекъснато да се спазват нормативни изисквания, които нямат общо с развитието на учениците.
Също и желанието всичко да е под контрол, всички учители по едно и също време да правят едни и същи дейности с учениците, които обаче имат различни нужди в различните дни, към които учителите трябва да се нагаждат.
Държавата трябва да обучи директорите, да подбуди тяхната мотивация и визия (и финансова). Един директор трябва да заразява общността, убедена е експертката от фондация „Заедно в час“.
„Най-важният фактор обаче са учителите и тяхната подготовка, която трябва да е насочена към прилагане в класната статия на преминатите обучения.“
Целия разговор вижте във видеото.
Всички гости на предаването „Диалог за бъдещето“ можете да гледате тук.