Модерните образователни системи имат нещо, което ние още нямаме – профилът на завършващия. Липсва консенсус по този въпрос, а оттам тръгва всичко. В 21 век гражданската активност е много важна форма на грамотност, както още медийно-информационната такава и самостоятелното и критическо мислене. Често бъркаме заетостта на учениците с ангажираността им, която води до разбиране и научаване. Това коментира консултантът към Google for Education и експерт към ОИСР Наталия Митева в предаването „Диалог за бъдещето“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Явор Джонев.

Моето схващане е, че трябва да сме самокритични към нашата образователна система. Всички сме екипаж в лодката. Всяка конструктивна критика е полезна, смята Митева.

„Модерните образователни системи имат нещо, което ние още нямаме – профилът на завършващия.“

Какво трябва да знае, може, какви нагласи и морални устои да има, какви отношения към живота и работата си. Такива профили е хубаво да има накрая на всеки образователен етап.

„Процесът е професионален, но трябва да стъпва на широк обществен консенсус, какъвто ние още нямаме. Оттам трябва да тръгват всички учебни програми и ресурси за класната стая.“

Образованието не е бизнес, но трябва да е ориентирано към резултати. 40% от нашите училища не покриват минимума за тройка на национални външни оценявания по отношение на базовата грамотност по роден език.

За съжаление има силна връзка между социално-икономическия статут на семейството и резултата на детето, констатира експертът.

Още по темата

Н. Николов: Трудно се срещат интересите на търсещите и предлагащите работа

Подготовката на кадри изисква активното отношение на бизнеса към училищата

Битува схващане, че образователната система не може да се оцени обективно, но не трябва да сме безразлични към крайния резултат.

Не мисля, че консерватизмът в образователната ни система е нещо позитивно. По-успешни са гъвкавите системи, като например в Естония. Имаме нужда от капацитет и ново мислене, убедена е бившата зам.-министърка в три правителства.

„Накъде ще отива България се определя в училището. Имаме въпиюща нужда от конкурентно образование.“

Нямаме обаче системно документиране на резултатите си, за да знаем какво е проработило.

Мерейки брой хора, участващи в определени дейности, ние привидно отчитаме успеваемост на политиките, проектите и програмите. Но не можем да разберем дали се постига желаният резултат.

Още по темата

Петте елемента в изграждането на учителя: Липсата на една брънка скъсва веригата

Пламен Русев: Образованието създава хора за отминалата индустриална ера

В 21 век гражданската активност е много важна форма на грамотност, както още медийно-информационната такава и самостоятелното и критическо мислене, отбелязва специалистката.

Съвременната тенденция е към междупредметни връзки и развиването на компетентност и умения около големи теми, което е най-близко до решаването на проблеми от реалния живот.

„Често бъркаме заетостта на учениците с ангажираността им, която води до разбиране и научаване, но имаме положителни примери в посока преживяване на часа, а не изкарването му.“

Ние сме пропуснали епохи от роли, които са се развили в западния свят, като коучинга например, технологичните специалисти и др., обяснява Наталия Митева.

„Свободата тръгва от нагласите, които дава образованието още от най-ранна възраст. Едно по-съвременно образование у нас може да има гигантски ефект относно това накъде вървим.“

Още по темата

Нидерландия остава №1 избор за българските кандидат-студенти

ИПИ: Само 9% от учениците в професионалното образование са в дуална форма

Целия разговор вижте във видеото.

Всички гости на предаването „Диалог за бъдещето“ можете да гледате тук.