Автономната, или така наречената вегетативна нервна система, е своеобразното дистанционно управление на човешкото функциониране. Тя е основна част от регулаторната ни система и отговаря за всички неволеви и несъзнателни жизнени процеси, като храносмилане, дишане, телесна температура и изпотяване.  Това каза д-р Емануела Сотирова, биофийдбек терапевт и невромоторен специалист, в предаването „Диалог за бъдещето“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Явор Джонев.

Системата се състои от два популярни дяла. Симпатиковият отговаря за състоянието на будност, готовността за взаимодействие с околната среда и реакциите от типа „битка или бягство“. От друга страна, парасимпатиковият дял контролира възстановителните процеси, спокойствието и регенерацията на организма.

Чрез специализирана апаратура тези вътрешни биологични процеси могат да бъдат наблюдавани като в своеобразно вътрешно огледало, коментира гостът. Това е световно признат метод, който се използва изключително често за управление на стреса, както и за трениране на спортисти от висшата лига. Причината е, че тези системи не подлежат на пряк волеви контрол, но могат да бъдат тренирани в ситуации, които да управляваме съзнателно и целенасочено.

Екранната стимулация и претоварването на детския мозък

Когато става въпрос за деца с прекомерна екранна употреба, данните от апаратурата, измерваща сърдечен ритъм, кожна проводимост, температура и дишане, показват тревожни резултати. Според събеседника, на дълбок план се наблюдава изключително висока стрес реакция. Докато при възрастните последиците от хроничния стрес и преумората са по-познати, при децата говорим за една незряла нервна система, чието неврологично израстване трябва да следва строг хронологичен ред.

Наблюденията показват, че екранната стимулация води до толкова тежко претоварване, че детската нервна система на практика капитулира. Това е сложен, многопластов процес, свързан със свръхстимулация, при която се консумира съдържание, неизискващо активно мислене или реално взаимодействие с визуалната среда.

Всичко, което се преплита като биохимичен коктейл, като функциониране на нервната система в резултатно екранната стимулация, неминуемо води до едно зависимо поведение. До една потребност.

В тези ситуации префронталният кортекс – онази част от мозъка, която играе ролята на "генерал" и преценява кое е добро, кое е лошо и кога трябва да се спре, губи своите функции, обясни д-р Сотирова. В резултат на това контролът се предава на по-ниските, еволюционно по-стари нива на нервната система.

Твърде много неща се променят за много малко време. Твърде много неща се променят. Тук префронта на главния мозък се успива влиза в едно хибрияние.

Фрагментирано когнитивно развитие и индикатори за зависимост

Съществува мит, че когнитивното развитие се случва отгоре надолу, но истината е, че то се изгражда отдолу нагоре – от по-първичното към по-сложното. Според събеседника, ако базовите, междинни нива не са добре изградени, по-сложните функции няма как да се развият пълноценно. Екранната зависимост създава силно фрагментирани състояния, при които едно дете може да има силно развити специфични умения, например в математиката, но да е напълно откъснато от реалния свят, стигайки дотам да не помни дори рождената си дата.

Родителите често се опитват да забележат предимно хубавото в развитието на децата си, като мозъкът им ги кара да търсят извинения за ранните признаци на проблем. Основните сигнални лампи за екранна зависимост обаче са ясни. Те включват силна реакция при отнемане на устройството, предпочитание към играта пред излизането с приятели и импулсивност.

При най-малките деца липсва правилно физическо развитие – вестибуларният апарат и проприоцепцията не се развиват, движенията са накъсани, а връзката с тялото се губи. Тъй като тялото остава статично пред екрана, симпатиковият дял се опитва да разтовари натрупаното напрежение чрез крясъци, тантруми и емоционални кризи, свързани с резкия спад на допамин.

Пътят към детокса и нуждата от регулация

Заместването на реалния опит с екрани лишава децата от възможността да възприемат и асимилират света чрез движение и жива връзка. Успоредно с тази тенденция навлиза и изкуственият интелект, който допълнително изнася когнитивната дейност извън човешкия мозък, превръщайки се във външна памет, обясни събеседникът. В тази среда работната памет прелива, а дългосрочната памет става невъзможна за синтезиране.

Специалистът изразява крайна позиция относно превенцията, заявявайки, че ако зависеше от него, предоставянето на такъв вид екранна стимулация на деца би трябвало да е подсъдимо поне до седмата им година. Тази ранна възраст е критично важна за изграждането на телесна регулация, социални умения и способност за общуване. Ограничаването на общуването с реални хора е еквивалентно на затварянето на подрастващия човек в невидима клетка.

Относно процеса на справяне с вече формирана зависимост, детоксът е изключително рисково начинание. Както при всяка друга зависимост, съществува сериозен риск от йо-йо ефект, особено предвид факта, че огромна част от информацията в училище вече се подава през екрани. Процесът прилича на отказването от наркотици, тъй като съществува телесна памет и дори минимално завръщане към екрана може да отключи проблема отново.

Първата стъпка към възстановяването е връщането на усещането за тялото и намаляването на стресовата реакция, която често води до тревожни и депресивни състояния. Едва когато детската нервна система възвърне своята естествена гъвкавост и адаптивност, нивата на допамин могат да се нормализират, а връзката с природата и реалния живот да бъде възстановена, категоричен е гостът.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Диалог за бъдещето“ може да гледате тук.

Още по темата

Промяната в образованието иска нов тип школа за учители

Диалог за бъдещето: Защо разговорът за образование е по-важен от документите

България трябва да превърне висшето образование в печеливш отрасъл

Явор Джонев: Следващата национална цел трябва да е реформа на образованието