Човек се чувства близо до себе си като е в планината, той усеща една много хубава енергия в природата. Приключенията в такава среда водят до развитие на децата, но и до една тръпка. Говорим за излизане от зоната на комфорт. Не е страшно малки деца да работят с инструменти, екипировка и др. Стремим се към повишаване на увереността в собствените сили и възможности. Целим поемането на отговорност и справянето с предизвикателства, изграждането на доверие. Отиваме по далеч от екипността – в посока създаване на общност. Децата заживяват като в едно семейство. Това коментира Теодор Василев, създател на „Училище сред природата“ в село Годевица в Родопите, в предаването „Диалог за бъдещето“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Явор Джонев.

Сега стават 20 години от създаването на организацията. Една разходка из планината ме отведе на това място. Една красива и дива, дори мистична природа.

„Човек се чувства близо до себе си като е в планината. Той усеща една много хубава енергия в природата.“

Попадналите при нас преживяват едно забавяне в ритъма. За някои малко по-шоково, особено децата, които са пристрастени към екраните. За други не толкова - могат да се върнат към спомени с родителите си, например, Първите дни са адаптация към новата среда. Имаме сравнително строг режим – грижа за тялото, движение и т.н.

Още по темата

Висшистите по света търсят допълнителни степени с цел работа

Инженерните науки стават все по-ценни в ерата на критичните суровини и AI

Директори: Да се назначи дигитален лидер във всяко българско училище

Опитваме се да обясним на родителите, че приключенията в такава среда водят до развитие на децата, но и до една тръпка. Говорим за излизане от зоната на комфорт. Не е страшно малки деца да работят с инструменти, екипировка и др.

„Стремим се към повишаване на увереността в собствените сили и възможности.“

Целим поемането на отговорност и справянето с предизвикателства, изграждането на доверие. Отиваме по далеч от екипността – в посока създаване на общност. Децата заживяват като в едно семейство.

Започваме още преди седмицата тук чрез комуникация с родителите и децата. Самата програма е наситена със силни изживявания. Когато седмицата свърши започват активности за запазване на силната връзка в групата и преборване с носталгията.

Още по темата

Офлайн революция: Защо Европа връща тетрадките в училищата

Персоналът на първо място: моделът, който прави добрите учители системно по-добри

Целенасоченият практик: как учителите наистина се развиват

Родителите често дават положителна обратна връзка. По-малките деца стават по-отговорни и подредени. Има промени в хранителните навици към по-лека храна. Пращаме на родителите информация по профилите на децата.

Бих препоръчал веднъж в седмицата част от учебните занятия да се провеждат навън, по възможност далече от градската среда. Това може да замести стандартните ученически екскурзии.

„След седмица сред природата у децата се възцарява едно спокойствие. Изчезва тревожността.“

Напълно е възможно да се осигури по една такава седмица на всеки 3-4 месеца за всички деца. Взаимодействието с природата ни прави по-успешни. Това е едно хубаво зареждане.

Може би ни трябва малко време като общество да осъзнаем важността на времето сред природата, здравословната му нужда, позитивният ефект върху образованието от обучението навън чрез преживяване.

Хората, водещи такива програми, трябва да получат специфична подготовка. Там където навлизат повече дигитални инструменти резултатите на учениците спадат. Градските деца не остават достатъчно сами, не ходят боси. Те пропускат връзката с традицията, която идва от земята.

Още по темата

Може ли първият български AI учител да задържи вниманието на учениците

Технологиите днес са война за детското внимание

Как да превърнем училището в сърцето на местната общност

Целия разговор вижте във видеото.

Всички гости на предаването „Диалог за бъдещето“ можете да гледате тук.