В съвременния свят, в който технологиите и постоянният надзор диктуват ежедневието, истинските нужди на децата често остават неразбрани. Скорошно проучване сред около 500 деца на възраст между 8 и 12 години разкрива изненадващи резултати за това как най-малките предпочитат да прекарват времето си. Въпреки масовото схващане, че дигиталните устройства са техният абсолютен приоритет, данните показват съвсем различна картина, която поставя под въпрос наложените родителски подходи. Това каза Ленор Скенази, журналист и президент на организацията Let Grow, в предаването „Диалог за бъдещето“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Явор Джонев.

Изчезващото детство и нуждата от свободна игра

В рамките на изследването децата са имали три възможности за избор: традиционна игра навън (определяна като "детство от 80-те"), организирана дейност като футбол или балет, ръководена от възрастни, и онлайн комуникация чрез видеоигри и социални мрежи. “Резултатите са категорични. Най-висок дял заема желанието за свободно време и неструктурирана игра с приятели, следвано от организираните дейности”, коментира гостът. На последно място, с 20 пункта по-малко, остава опцията за онлайн занимания.

Мислим, че децата умират за телефоните си. Те умират за приятелите си. Умират за свободна игра.

Според събеседника този факт трябва да се запечата в съзнанието на обществото, тъй като днешните деца на тази възраст почти нямат достъп до неструктурирано време. Статистиката сочи, че в Америка те прекарват едва между 4 и 7 минути на ден навън без организация. Това време е заменено или от престой у дома пред екрана, или от участие в спортни отбори.

Макар организираният спорт да е полезен за усвояването на конкретни умения, отбеляза Скенази, той лишава децата от възможността сами да създават правилата, да формират отбори, да проявяват емпатия към по-малките играчи и сами да преценяват ситуациите на терена. Парадоксът е, че младежите отчаяно желаят нещо, което почти не са изпитвали, оприличавано на гладни хора, на които се отказва храна.

Корените на страха и ерата на смартфоните

Промяната в детството започва през 80-те години на миналия век с навлизането на кабелната телевизия и 24-часовия новинарски цикъл. За да задържат вниманието на зрителите, медиите започват да излъчват ужасяващи истории, фокусирани върху отвлечени от непознати деца. Кампанията със снимки на изчезнали лица върху кутиите от мляко в Щатите до 1984 г. допълнително засилва паниката, въпреки че в повечето случаи става въпрос за избягали тийнейджъри или деца, отведени от единия родител при спор за попечителство. Според гостът това е създало трайното и погрешно впечатление у цяло едно поколение, че ако пуснеш детето си навън, може никога повече да не го видиш.

Днес около 50% от родителите смятат, че две десетгодишни деца, играещи сами в парка, са в реална опасност да бъдат отвлечени, а 60% вярват, че ще бъдат наранени. Реалността обаче е коренно различна. Статистически погледнато, едно дете трябва да прекара 750 000 години навън без надзор, за да е вероятно да бъде отвлечено. Тези несъразмерни страхове обаче са променили детството завинаги, водейки до постоянен контрол и тревога, че детето може да "изостане" от връстниците си, ако не е постоянно ангажирано.

Смартфоните, които се появяват десетилетия по-късно, имат двояка роля. От една страна, те служат като дигитален "люк за бягство" от изключително затвореното и контролирано ежедневие, позволявайки на младежите поне онлайн да преживяват приключения и да общуват. От друга страна, устройствата дават на родителите инструмент за непрестанно проследяване.

Предварителните проучвания показват, че децата, които са постоянно проследявани, усещат липса на доверие от страна на родителите си и възприемат света като по-страшно и опасно място, обясни Скенази. Непрекъснатото проверяване на локацията, снимките от лагера или оценките не носи успокоение на възрастните, а генерира допълнителна тревожност при всяка негативна информация, наподобявайки обсесивно-компулсивно разстройство.

Спокойствието не идва от проследяването. Спокойствието идва от доверието в детето и в света.

Програмата Let Grow и спиралата на доверието

Като противодействие на тази тенденция се явява инициативата Let Grow, която цели да върне самостоятелността чрез проста програма в училищата. Веднъж месечно учителите задават специфично домашно: децата трябва да се приберат и с разрешението на родителите си да направят нещо ново напълно сами. Опциите включват ходене до магазина, приготвяне на палачинки, строене на крепост или посещение при баба.

Скенази сподели, че когато подобни инициативи обхванат цял клас или училище, самостоятелността отново се нормализира, особено предвид данните, че 20% от родителите дори не знаят дали законово им е позволено да оставят децата си сами. Промяната може да бъде поразителна дори при най-тревожните семейства. Пример за това е майка, която преди е карала децата си да лягат на пода при звънене на вратата.

След като позволява на сина си да кара колело сам зад ъгъла в рамките на проекта, той бързо събира банда от десет деца, които прекарват лятото заедно навън. Този родителски страх, който първоначално изглежда като дълбок лед, се оказва тънък и лесно се пропуква от гордостта, когато видят детето си щастливо, уверено и способно.

Даването на свобода действа терапевтично и върху самата детска тревожност. Изпълнението на самостоятелни задачи, като правенето на пържени филийки за семейството или самостоятелното пазаруване, лекува социалните страхове, тъй като децата осъзнават, че грешките не са фатални. Учителите също забелязват положителни промени – учениците, независимо дали са невротипични или със специални образователни потребности, стават по-ангажирани. Деца, които не са отличници, придобиват престиж, създавайки иновативни проекти като кола амфибия или метла за куидич, увличайки целия клас след себе си.

Внедряването на тази практика в училищата е безплатно и изисква само време. Учениците сами избират отговорност за седмицата и след това описват опита си – с какво са се сблъскали, как са поискали помощ от възрастен и как са се справили. „По този начин институциите и родителите успешно заменят спиралата на страха със спиралата на доверието“, категоричен е гостът.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Диалог за бъдещето“ може да гледате тук.

Още по темата

Гърция въвежда забрана за ползване на социални медии за деца под 15 години

Забраната на социалните медии за деца набира скорост в цяла Европа

Социалните мрежи в Австралия се готвят за забраната за деца под 16 г.