Целенасоченият практик - учителят, който непрекъснато изследва и подобрява работата си - не се появява случайно. Той е продукт на среда, а средата е продукт на конкретни организационни решения. В деветия епизод на „Диалог за бъдещето" на Bloomberg TV Bulgaria Джон Томсет описва именно тези решения - и организационната система, която ги прави възможни.

Провалът като ценност

Томсет обяснява централния принцип на изследователския въпрос - практиката, която е въвел в Хънтингтън Скул. Всеки учител идентифицира конкретен проблем в практиката си, прилага интервенция и оценява ефекта. Ключовото нещо е, че целта не е интервенцията да проработи -целта е процесът да бъде завършен. „Не ме интересува дали практиката, която прилагате, работи или не. Просто искам да разберем дали работи", казва той. Разграничението е важно: учителят, усвоил изцяло тази нагласа, вече не може да направи никаква промяна в преподаването, без да се запита как ще оцени въздействието й. Именно това Томсет определя като Светия Граал.

За да илюстрира разликата, той дава пример с двама учители -учителката по математика, която е интегрирала изследователската нагласа в цялостното си мислене, и учителката по драма, която е завършила изследователския въпрос формално, но не е приложила логиката му към нищо друго. „Тя не е променила начина, по който мисли за практиката си. А това е истинският Свети Граал."

Взаимната уязвимост като предпоставка

Томсет разказва, че в началото на всяка учебна година е представял пред 200 колеги резултатите от собствения си изследователски въпрос -включително неуспехите. „Ако искам от вас да вършите тази работа, трябва да съм готов да я върша и аз. Това е взаимна уязвимост", обяснява той. Без тази споделена откритост, добавя Томсет, не може да съществува истинска учеща организация.

Защо оценяването на уроци убива развитието

Спирането на оценяването на индивидуалните уроци е едно от най-значимите решения в Хънтингтън. Томсет се позовава на Dylan Wiliam и изследването „Inside the Black Box" от 1998 г. -вероятно най-важната научна статия за образованието в живота му. Изводът е прост: оценката замразява разговора. „Ако в първите 30 секунди на обратната ми връзка ви кажа, че урокът е бил отличен, вие вече не чувате нищо след това. Искам да открием заедно кой микроелемент от практиката ви можем да подобрим." Допълнително решение с голям ефект е гарантирането на повишенията на заплатите, независимо от резултатите: „Тогава можем да водим истински разговори за преподаването. И никой не е в защитна позиция."

STARK матрицата: видимост там, където я няма

За планирането на приемствеността Томсет е адаптирал инструмент от Network Rail - деветклетъчен модел, организиран по пет компетентности: Общителност, Мислене, Амбиция, Устойчивост, Знания. Матрицата позволява с един поглед да се видят критично уязвимите позиции, хората с риск от напускане и тези, готови за следваща стъпка. „Животът на директора е много натоварен. Без конкретен инструмент хората напускат, преди да сме намерили момент да поговорим с тях."

В заключение Томсет формулира накратко онова, което е научил след 40 години в образованието: „Учителите ще те уважават само ако имаш достоверност в класната стая. И ще ти вярват само ако виждат, че наистина имаш предвид техния интерес. Те усещат веднага, ако не е истина."

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Диалог за бъдещето“ може да гледате тук.

Още по темата

Промяната в образованието иска нов тип школа за учители

Диалог за бъдещето: Защо разговорът за образование е по-важен от документите

България трябва да превърне висшето образование в печеливш отрасъл

Явор Джонев: Следващата национална цел трябва да е реформа на образованието