Повечето учители минават обучения, посещават семинари и изпълняват изисквания - след което се връщат в класната стая и продължават да правят онова, което са правили преди. Разликата между учителя, който формално изпълнява задълженията си, и учителя, който непрекъснато и целенасочено подобрява практиката си, не е в таланта. Тя е в нагласата и в средата, в която работи. Това разграничение е в центъра на осмия епизод на „Диалог за бъдещето" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Явор Джонев, в който гост е Джон Томсет - британски учител, автор и директор с 33 години в класната стая, 18 от тях начело на Хънтингтън Скул в Йорк.

Резултатите са страничен продукт на културата

Томсет обяснява, че еволюцията в убежденията му между двете му ключови книги е довела до категоричен извод: персоналът трябва да е на първо място - без квалификации. Не защото учениците не са важни, а защото единственото нещо, което наистина влияе върху ученика, е учителят пред него. „Най-важното нещо за децата е страхотен учител, който идва всеки ден, мотивиран е, добре обучен, щастлив и обича да преподава", посочва той.

Томсет разграничава ясно двата типа школи: хипоксичните - белязани от страх, диктат отгоре и обсебеност с резултати -  и тези, в които учителите растат. „Ако се фокусирате само върху резултатите, местата стават хипоксични. Ние имаме един известен израз: спри да претегляш прасето, угои го", казва той.

Ценностите преди квалификациите

В Хънтингтън Скул кандидатите за работа получават страница с ценностите на училището още преди да видят длъжностната характеристика. Томсет обяснява защо: „Резултатите са страничен продукт на културата, която създавате." Трите ценности на училището - уважение, честност, доброта - не са лозунги по стените, а критерий за всяко взаимодействие. Когато пристигнал за пръв път в Хънтингтън, секретарката на директора се страхувала да вземе решение дали да постави един или два реда под подписа му. „Отнема години, за да изстържеш страха. Ако си живял в култура на страх, нужно е много време да го изкорениш", отбелязва той.

Целенасоченият практик - не изследовател

Томсет прави важно разграничение между учителя като изследовател и учителя като целенасочен практик. Изследователите работят с контролни групи и провеждат академични проучвания - учителите правят нещо различно и не по-малко стойностно: задават конкретен въпрос за практиката си, прилагат интервенция и оценяват ефекта. „Не сте изследовател. Просто сте много целенасочен практик, мислещ задълбочено за практиката, с която се занимавате", пояснява той.

Смелостта да изхвърляш

За да се създадат условия за такова развитие, е необходима решителност да се премахне всичко, което не допринася пряко за подобряване на преподаването. В Хънтингтън три цели за оценяване на изпълнението са сведени до една: „Бъди по-добър учител след година." Четиридесетстраничната форма за самооценка пред борда е заменена с един лист А4. „Хората не мислят, че можете да правите такива неща. Просто изхвърлете ги. Ако не влияе на преподаването - спрете да го правите", казва Томсет.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Диалог за бъдещето“ може да гледате тук.

Още по темата

Промяната в образованието иска нов тип школа за учители

Диалог за бъдещето: Защо разговорът за образование е по-важен от документите

България трябва да превърне висшето образование в печеливш отрасъл

Явор Джонев: Следващата национална цел трябва да е реформа на образованието