Реформата в образователната система трябва да започне с промяна на философията за това как живеем заедно, като училището да престане да подготвя децата единствено за конкуренция. Институцията трябва да бъде разглеждана като естествена част от социалната тъкан на обществото, подобно на местната поликлиника, полицейския участък или общинския пазар. Това каза доц. Румен Петров, преподавател в НБУ, в предаването „Диалог за бъдещето“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Явор Джонев.

Училището като естествен център на общността

В съвременното общество хората на практика не живеят истински със съседите си, а единственото, което ги обединява, е стремежът да си пречат минимално. За да се изгради наново разкъсаната обществена връзка, образователните институции трябва да поемат ролята на катализатор. “Училището събира хората около общия интерес да образоват децата си, което дефинира една реална, материална общност”, коментира гостът.

Нашите училища не носят в мисленето си, включително от архитектурното и друго, идеята, че те са част от някаква културна, социална тъкан. Ние гледаме на него доста по-отчуждено и за това са работили много хора, като например инспектората, хигиенната станция или каквото още, които казват, а бе, ти си живей там в блока или в кооперацията, но училището си е губерния на държавата, да речем, или на някой, с който ти нямаш много-много връзка.

Според събеседника сградите и пространствата трябва да се превърнат в хъб и средищен център за срещи, спорове и активна културна дейност, която включва изкуства, знания и дори планиране на местни услуги.

„Децентрализацията и локалната демокрация са ключови за този процес“, обясни гостът, като подчерта, че общността трябва да бъде икономически и политически активен агент. Той повдигна и въпроса за микроместни избори за училищни настоятелства, които реално да могат да избират директори, вместо гражданите да бъдат изолирани от процеса на вземане на решения.

Екраните, отчуждението и връщането към менторството

Проблемът с трудно контролираните ученици произтича от липсата на човешка връзка – както между преподавател и ученик, така и между самите деца, които са се затворили в екраните си. „Ние, възрастните, услужливо им предложихме технологиите, за да не се вглеждат в нас“, коментира гостът. Ако просто им забраним дигиталните устройства, те ще видят нас отново загледани в своите екрани.

За да се възпитат свободни и отговорни личности, образователната система трябва да се върне към модела на чиракуването и менторството. Свободата и отговорността не се налагат дидактично, а се развиват, когато възрастният и детето работят по общи задачи в реалния живот. Учителят трябва да демонстрира искрено любопитство към материята, да споделя своето удивление от света и да служи като цялостен морален модел.

Вместо да се стремим към пълна предвидимост и контрол, които разрушават инициативата, трябва да имаме смелостта да научим децата да водят истински диалог в една сложна и непредвидима среда.

„Липсата на такъв диалог в момента е форма на институционално лицемерие“, обясни доц. Петров, като направи паралел със Сократ – днес отново избягваме неудобните въпроси, страхувайки се, че дебатите "развращават младежта", докато всъщност просто избираме да прикриваме проблемите си и да не говорим за тях.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Диалог за бъдещето“ може да гледате тук.

Още по темата

Промяната в образованието иска нов тип школа за учители

Млади учители по математика има, но изискват по-добри условия и заплащане

Технологиите са в училищата, но учителите не са подготвени да ги използват

Млади учители и дигитални ресурси движат промяната в българските училища